Навлязоха сред нова група дървета. Лейтенантът дръпна юздите на коня си за миг и ревна:
— Оттук нататък дръж право на север. Почти сме стигнали до ливадата. Прикритие няма да има, разчитай само на скоростта. Навлезем ли в горите на север, продължавай, без да спираш. Нашите сили би трябвало да са пробили там и ако успеем да се измъкнем през онези гори, всичко ще е наред.
По описанията на Мийчъм горите бяха с дълбочина около две-три мили. Оттам оставаха още три мили до открития участък, след който започваше Северният проход.
Забавиха до ходом, та конете да отпочинат. Виждаха приближаващите ги отзад малки фигури на цураните, но те така и нямаше да могат да ги застигнат, щом конете препуснеха отново. Пред себе са Пъг забеляза дърветата на гората — издигаха се все по-високо с всяка изминала минута. Усети с вътрешните си сетива очите, които трябваше да се крият зад тях, дебнещи ги в очакване.
— Стигнем ли до обхвата на лъковете, препусни с всички сили — извика лейтенантът.
Пъг видя, че войниците заизваждаха мечове и лъкове, и измькна меча си от ножницата. Почувства се неловко с оръжието, стиснато в дясната ръка, и подкара в тръс към дърветата.
Изведнъж въздухът се изпълни с летящи стрели. Пъг усети, че една забърса шлема му и изкара сълзи на очите му. Подкара коня си напред слепешком, мъчейки се с мигане да прочисти погледа си. Държеше щита в лявата ръка и меча в дясната и докато взорът му се проясни, се озова сред гората. Бойният му кон реагира на натиска на коленете му и пое уверено през леса.
Някакъв облечен в жълто войник изскочи иззад едно дърво и замахна с все сила към младежа. Той пое удара на меча с щита си и лявата му ръка изтръпна от болка. Замахна надолу към войника, но той отскочи и ударът го пропусна. Пъг пришпори коня напред преди войникът да е успял да заеме позиция за нов замах. Гората наоколо закънтя от звуците на битката. Младежът едва успяваше да различава другите конници сред дърветата.
Още на няколко пъти се натъкна на цурански бойци, опитващи се да преградят пътя му. Веднъж един се опита да сграбчи юздите на коня, но Пъг го отпрати да се търкаля по тревата с един удар вьрху подобния му на гърне шлем. Всичко това му заприлича на някаква налудничава игра на криеница с войниците, изскачащи иззад почти всяко дърво.
Рязка болка го ощипа по дясната буза. Той се опипа с опакото на ръката, стиснала меча, докато се провираше през леса, и усети влага, а когато отдръпна ръката си, видя кръв по кокалчетата на пръстите си. Изпита смътна почуда, че не бе чул изсвистяването на забърсалата го стрела.
Още на два пъти се натъкна на вражески войници и бойният му кон ги изрита настрани. Изведнъж се оказа извън леса и гледката пред него се завихри в пъстър калейдоскоп. Дръпна юздите за миг, за да се огледа. На по-малко от стотина разкрача на запад от мястото, където бе излязъл от гората, се възправяше някакво огромно причудливо съоръжение, дълго около сто стъпки, с колони, високи по двадесет стъпки в двата му края. Около него се бяха струпали няколко души — първите цурани без снаряжение досега. Бяха облечени в черни халати и нямаха никакво оръжие. Въздухът между колоните се изпълваше с треперлива омара като онази, която бе видял в стаята на Кълган, и закриваше гледката към местността отзад. И от това вълнисто сияние излизаше някаква кола, теглена от два тромави сиви шесткраки звяра, ръчкани с остени от двама войници в червени брони. Още няколко коли стояха до съоръжението и се виждаха още няколко от странните зверове: пасяха край колите.
Отвъд странното устройство по моравата се беше проснал огромен лагер с повече шатри, отколкото Пъг можеше да преброи. Флагове със странни символи и ярки цветове плющяха на вятъра високо над тях, а вдигащият се от лагерните огньове пушек защипа ноздрите му с лютивата си миризма.
Още конници заприиждаха през дърветата и Пъг пришпори коня си напред, възвивайки под ъгъл спрямо чудноватия механизъм. Шесткраките зверове надигнаха глави и се отдръпнаха от препускащите коне, влагайки като че ли минималното необходимо усилие, за да отворят път на ездачите.
Един от мъжете в черните роби се затича към конниците. Спря се и застана на място встрани от профучаващите край него коне. Пъг зърна за миг лицето му — гладко избръснато. Устните му леко помръдваха, а очите му се бяха приковали в нещо зад момчето. Чу вик, озърна се през рамо и видя, че един от конниците е паднал на земята, а конят му се е заковал на място като статуя. Докато момчето се извръщаше, няколко от защитниците вече тичаха към падналия конник, за да го пленят. Оказал се най-после оттатък непонятното устройство, Пъг видя няколко безкрайни редици големи, ярко оцветени шатри вляво. Пътят напред беше чист.