Зърна пред себе си Кълган и пришпори коня, за да настигне магьосника. На тридесетина разкрача вдясно видя други препускащи конници. Докато профучаваха напред, Кълган изкрещя нещо на момчето, но какво — Пъг не разбра. Магьбсникът докосна бузата си, после посочи към Пъг и момчето разбра, че го пита добре ли е. Пъг му махна с меча и се усмихна, магьосникът също му отвърна с усмивка.
Изведнъж, на стотина разкрача напред, въздухът се изпълни със силно бръмчене и един мъж в черна роба изникна сякаш от въздуха. Конят на Кълган се понесе право срещу него, но мъжът държеше в ръката си някакво непонятно за Пъг устройство и го насочи към магьосника.
Въздухът зажужа. Конят на Кълган изцвили, сякаш посечен със секира. Дебелият магьосник полетя през главата на коня, падна на земята, но с удивителна ловкост се превъртя на кълбо, изправи се и се хвърли върху човека в черния халат.
Въпреки заповедта да не се спира, Пъг дръпна юздите, обърна коня, препусна назад и намери магьосника възседнал гърдите на по-дребния от него човек, всеки от двамата сграбчил китката на другия с дясната си ръка. Пъг забеляза, че двамата са втренчили очи в очи във волеви двубой. Кълган бе обяснявал преди на чирака за тази странна битка със силата на ума. Изискваше огромно съсредоточаване и беше много опасна. Той скочи от коня си, затече се към вплелите се в схватката мъже и удари фигурата в черната роба по слепоочието с плоското на меча си. Мъжът се отпусна в несвяст.
Кълган се изправи и се олюля.
— Благодаря ти, Пъг. Нямаше да му надделея. Не бях срещал досега такава духовна сила. — Кълган извърна очи към гърчещия се на земята кон. — Безполезно е. — Обърна се към Пъг и каза: — Слушай ме добре, защото ще трябва да докладваш на лорд Боррик. По скоростта, с която колата премина през прорива, преценявам, че могат да прехвърлят по неколкостотин мъже дневно, а може би много повече. Кажи на херцога, че ще бъде самоубийство, ако се опитат да пленят машината. Мощта на техните магьосници е твърде голяма. Не мисля, че можем да унищожим съоръжението, което използват, за да поддържат прорива отворен. Само ако имах време да го проуча… Трябва да призове за подкрепления от Крондор, може би и от Изтока.
Пъг сграбчи Кълган под мишницата.
— Изобщо няма да го запомня. Ще яздим двамата.
Кълган се опита да възрази, но беше твърде изнемощял, за да може да се възпротиви на момчето, което го дърпаше към коня си. Без да обръща внимание на протестите на Кълган, Пъг накара насила учителя си да се качи на седлото. Поколеба се за миг, преценявайки, че животното е изтощено, и взе решение.
— Няма да издържи и двама ни, Кълган — извика Пъг и плесна животното по хълбока. — Ще си намеря друг.
Конят се понесе напред, а Пъг се огледа трескаво. Едно останало без ездач животно се луташе объркано наблизо, на по-малко от двадесет стъпки от него, но когато го приближи, то побягна. Пъг изруга, обърна се и се оказа лице в лице с цуранина в черната роба, който тъкмо се изправяше. Изглеждаше замаян и отпаднал и Пъг хукна към него. Само една мисъл се въртеше в главата му: да хване пленник; а ако се съдеше по външността му, щеше да се окаже и цурански магьосник на всичко отгоре. Изненада го и го събори на земята.
Мъжът запълзя заднишком уплашен, докато Пъг надигаше заплашително меча си над главата му. После вдигна ръката си в жест, който Пъг взе за знак, че се предава, и момчето се поколеба. Изведнъж го обля вълна от болка и трябваше да положи неимоверно усилие, за да се задържи на крака. Олюля се и въпреки болката забеляза позната фигура, яздеща към него.
Момъкът разтърси глава и болката изведнъж изчезна. Мийчъм се носеше към него и Пъг мигновено прецени, че волникът ще може да откара цуранина в лагера на херцога, ако успее да го задържи да не избяга. Затова се извъртя, забравил за всякаква болка, и се хвърли към все още лежащия по гръб пришълец. Очите на магьосника се оцъклиха от изумление като видя, че момчето отново връхлита върху него. Пъг чу гласа на Мийчъм — викаше го, — но не откъсна очите си от цуранина.
Няколко цурански бойци тичаха през моравата на помощ на застрашения маг, но Пъг беше застанал само на няколко стъпки от него, а Мийчъм щеше да стигне до тях само след няколко мига.
Магьосникът скочи на крака, бръкна под халата си, извади някакво малко устройство и го включи. От него се понесе силно бръмчене. Пъг се затича към мъжа, решен да избие устройството от ръката му, каквото и да беше то. Машинката забръмча още по-силно и Пъг — отново чу гласа на Мийчъм, който крещеше името му — се хвърли върху магьосника и го удари с рамо в корема.