— Почти никакви. Откакто пришълците завладяха южната част на елфските лесове, сме отрязани. Последният елфски вестоносец успя да пробие седмица преди да тръгна аз. Според последните сведения те са спрели варварите при укрепленията на река Крудий — там, където тя минава през леса. Има също така слухове за същества от другия свят, които се сражават заедно с нашествениците. Но доколкото знам, едва малцина очевидци от опожарените селища споменават за такива същества, така че не бих придал особена тежест на думите им.
Гримсуърт замълча за малко, после продължи:
— Има обаче и една много интересна новина. По всичко изглежда, че един патрул от Ябон е успял да профучи по необичайно широка дъга покрай брега на Небесното езеро. На брега се натъкнали на останки от няколко цурани и шайка таласъми, извършила набег южно от Северните земи. Най-малкото не се налага да се тревожим за северните граници. Вероятно ще можем някак да подредим нещата така, че да започнат да воюват помежду си и да ни оставят на мира.
— Или да се съюзят против нас — каза Долган. — Макар че според мен това едва ли е възможно, след като таласъмите са склонни първо да убиват, а после да преговарят.
Гримсуърт се изсмя гърлено.
— Просто много добре ще се върже, ако тези две проклети пасмини се счепкат.
Долган кимна. Надяваше се Гримсуърт да се окаже прав, но го притесняваше мисълта, че Народите на севера — както джуджетата наричаха Северните земи — могат да се намесят в крамолата.
Гримсуърт изтри уста с опакото на ръката си.
— Ще престоя тук само тази нощ, защото ако искам да се промъкна през отбраната им, трябва да се движа бързо. Разставят патрулите си по крайбрежието и понякога откъсват Крудий с дни. Там ще се позадържа малко, след което поемам дългия бяг към стана на херцозите.
— Ще се върнеш ли? — попита Долган.
Щурмовакът се усмихна и зъбите му проблеснаха на тъмното лице.
— Може би, ако и боговете подадат ръка. Ако не, все някой от събратята ми ще успее. Може да се случи скоро да се видиш с Дългия Леон — него го пратиха към Елвандар и ако е жив и здрав, сигурно ще се добере дотук с вести от лейди Агларана. Няма да е зле да се знае как се справя народът на елфите. — Унеслият се в мисли Томас вдигна глава, щом споменаха името на кралицата на елфите.
Долган пусна облак дим от лулата си и кимна. Гримсуърт се обърна към Томас и за пръв път му заговори пряко.
— Нося ти вест от лорд Боррик, Томас. — Тъкмо Гримсуърт беше донесъл първите съобщения от джуджетата заедно с вестта, че Томас е жив и здрав. Томас беше поискал да се върне при кралските сили с Гримсуърт, но наталийският щурмовак бе отказал да го вземе със себе си, позовавайки се на необходимостта да се придвижва бързо и тихо. Гримсуърт продължи: — Херцогът се радва, че си в добро здраве. Но също така ти изпраща тъжна вест. Твоят приятел Пъг е паднал при първия набег в цуранския лагер и е бил заловен от враговете. Лорд Боррик споделя твоята скръб от загубата.
Томас се изправи и без да промълви нито дума, се отдалечи в дъното на пещерата. Седна, опрял гръб в стената, вкаменен като скалите наоколо. След малко раменете му потръпнаха. После се разтресе неудържимо и зъбите му затракаха, сякаш от непоносим студ. А след това сълзите сами закапаха по бузите му, неканени, и той усети пареща болка, надигаща се към гърлото му и стягаща гърдите му. Без звук отвори уста да вдиша и го разтърсиха тихи хлипове. Когато болката стана почти непоносима, в съществото му набъбна семето на леден гняв, изби нагоре и изтласка парещата болка на скръбта.
Когато след миг Томас пристъпи към огъня, Долган, Гримсуърт и останалите вдигнаха очи.
— Би ли предал, моля те, благодарността ми на херцога за това, че мисли за мен? — попита той щурмовака.
Гримсуърт кимна.
— Да. Разбира се, момко. Мисля, че няма да е зле да се добереш до Крудий, стига да искаш да се върнеш там. Сигурен съм, че принц Луам ще може да се възползва от меча ти.
Томас се замисли. Щеше да е добре да види родния дом отново, но в цитаделата щеше да е поредният чирак, макар да носеше оръжие. Щяха да му позволят да се сражава, ако цитаделата е нападната, но със сигурност нямаше да го оставят да извършва набези.
— Благодаря ти, Гримсуърт, но ще остана. Тук все още има да се свършат много неща и съм длъжен да вземи участие в тях. Бих помолил да предадете на майка и татко, че съм жив и здрав и че мисля за тях. — Седна и добави: — Ако ми е отредено да се завърна в Крудий, ще го сторя.
Гримсуърт изгледа Томас продължително и понечи да му отвърне нещо, но забеляза, че Долган поклати глава. Наталийските щурмоваци бяха развили в себе си чувствителност към нравите на елфи и джуджета повече от всички други човеци на Запада. Тук ставаше нещо, което според Долган засега не биваше да се обсъжда, а Гримсуърт можеше само да се преклони пред мъдростта на вожда дребосък.