След като привършиха с храната, разставиха постовете, а останалите легнаха да спят. Когато огънят загасна, на Томас отново му се причуха смътните звуци на нечовешка музика и отново пред очите му затанцуваха сенки. Преди да го обладае сънят, той съвсем ясно видя пред очите си една фигура, открояваща се сред останалите — на снажен войн със сурово лице и страховита външност, облечен в бял табард с извезан на гърдите златен дракон.
Томас стоеше, опрял гръб в стената на прохода. Усмихна се с жестока и безмилостна усмивка. Очите му се бяха разширили и бялото им сияеше около бледосините ириси. Тялото му се бе втвърдило като камък, неподвижно. Пръстите му стискаха и отпускаха дръжката на меча от бяло и златно.
Образи отново потръпваха пред очите му — на високи изящни същества, яздещи дракони и обитаващи огромни зали дълбоко в недрата на земята. Ушите му смътно долавяха звуци на музика и странна, непозната реч. Зовеше го отдавна мъртвата раса, могъща раса, сътворила някога това снаряжение, изковано не за да го носи човек.
Нови и нови видения се трупаха едно връз друго. В повечето случаи съумяваше да ги задържи извън съзнанието си, но усетеше ли да се надига в него страстта към битката както сега, образите добиваха очертания, цвят и звук. Напрягаше се, за да чуе думите. Те идеха към него смътно и той сякаш почти ги разбираше.
Томас разтърси глава, за да се върне към настоящето. Огледа тъмния тунел — отдавна бе престанал да се изненадва от способността си да вижда в тъмното. Подаде сигнал на пресечката на Долган, който беше застанал кротко на позиция със събратята си на четиридесет стъпки по-назад, и дребният вожд му махна с ръка в знак, че е разбрал. От двете страни на широкия тунел чакаха шестдесет джуджета, готови да задействат капана. Изчакваха шепата свои събратя, тичащи пред цуранската част и подвеждащи врага към клопката.
Тропотът от стъпки ги накара да застанат нащрек. След малко към него се добави и дрънченето на оръжие. Томас се напрегна. Пред очите му се появиха няколко джуджета, които отстъпваха заднишком, сражавайки се. Малобройният им отряд отмина назад по страничните тунели, без с нищо да издаде, че членовете му знаят за събратята си, изчакващи от двете страни.
Щом първите цурани отминаха, Томас извика: „Напред!“ и скочи. Изведнъж тунелът се изпълни с мятащи се и сечащи тела. Цураните бяха въоръжени най-вече с широки дълги мечове, непригодни за близка борба, докато джуджетата боравеха умело с късите си секири и чукове. Томас развъртя меча си и няколко тела паднаха. Примигващите пламъци на цуранските факли мятаха лудешки танцуващи сенки високо по стените на тунела.
Откъм тила на цуранската част се чу пронизителен вик и пришълците започнаха да отстъпват. Снаряжените с щитове излязоха напред и оформиха стена, през която мечоносците можеха да нанасят удари. Джуджетата не можеха да се пресегнат достатъчно, за да им нанесат поражения. Щом някое от тях се хвърлеше в щурм, стената устояваше и му отвръщаха ударите на мечовете зад щитовете. Врагът заситни назад в плътна отбрана.
Томас излезе в челото на атаката и успя да свали двама, но веднага мястото им се зае от други. Все пак дребосъците ги притискаха здраво и те продължиха да отстъпват.
Стигнаха до един от зевовете на славата — на най-долното му ниво — и цураните бързо заеха позиция за отбрана в центъра на огромната скална кухина, като оформиха грубо очертан кръг от щитове. Дребосъците се спряха за миг, след което щурмуваха позицията.
Смътно движение привлече погледа на Томас и той вдигна очи към издатините горе. В катранения мрак на мината бе невъзможно да се види нещо, но го обзе внезапна тревога.
— Пази се откъм тила! — изрева той.
Повечето джуджета бяха пробили стената от щитове и бяха твърде улисани в битката, за да го чуят, но тези, които се оказаха по-близо, спряха атаката си и се заоглеждаха. Едно, което стоеше до Томас, извика:
— Отгоре!
От каменните тераси горе започнаха да се изсипват черни фигури, изпълзели сякаш от скалните цепнатини. Други, с човешки очертания, се затичаха надолу по пътечките от по-високите нива. Появиха се светлини от запалени светилници и факли — цуранските воини явно бяха чакали по горните нива на пещерата.
Томас се спря изумен. Точно зад оцелелите цурани, в центъра на кухината, очите му различиха някакви същества, излизащи от всяко отверстие горе, като рояк мравки, на каквито до голяма степен приличаха. Но за разлика от мравките, от кръста нагоре бяха изправени, с човекоподобни ръце, стиснали оръжия. Лицата им, насекомоподобни, бяха с многофасетни очи като на чудовищни мравки, но устата им приличаха съвсем на човешки. Придвижваха се с невероятна скорост, извъртаха се мълниеносно и връхлитаха срещу дребосъците, които, макар и изненадани, отвърнаха на нечаканата засада, без да се колебаят.