Бъркотията се усили и на няколко пъти Томас се озова срещу двама противници, цуранин или чудовище, или и двете. Съществата явно притежаваха разум, защото се биеха в ред и нечовешките им гласове надвикваха речта на цураните.
Томас посече една от тварите, вдигна очи нагоре и видя, че отгоре прииждат нови рояци воини.
— Насам! Към мен! — извика момъкът и джуджетата започнаха да се изтеглят с бой към него. След като повечето от тях се отдръпнаха, чу се и гласът на Долган:
— Назад, отстъпвай! Много са.
Джуджетата бавно заотстъпваха към тунела, през който бяха влезли, разчитайки на относителната му сигурност. В него можеха да дадат отпор срещу по-малкия фронт същества и цурани и се надяваха те да ги изгубят сред лабиринта от проходи. Видели, че отстъпват, цураните и техните съюзници усилиха щурма си. Томас забеляза, че голям рояк същества се опитват да преградят пътя на джуджетата към спасителния изход. Хвърли се напред и чу как някакъв странен боен вик се изтръгна сам от устните му, думи от непозната за самия него реч. Златният меч проблесна и една от тварите се строполи с писък върху каменния под. Друго същество размаха широк меч пред гърдите му и той пое удара с щита. От сблъсъка ръката на по-дребното същество трябваше да се прекърши, но мечът се приплъзна по белия щит, съществото отстъпи и замахна отново.
Той отново блокира, извърна десница и го посече право през врата, откъсвайки главата от тялото. Обезглавеното туловище за миг се вкочани и после се строполи в краката му. Той го прескочи и се озова пред трима изненадани цурани. Единият държеше два запалени фенера, а другите двама бяха въоръжени. Преди мъжът с фенерите да успее да ги пусне, Томас скочи напред и порази другите двама. Третият издъхна още докато се мъчеше да измъкне меча си.
С щита в лявата си ръка Томас се наведе и вдигна един от фенерите. Извърна се и видя джуджетата — препъваха се през труповете на убитите от него същества. Няколко носеха ранените си събратя. Шепа джуджета с Долган начело задържаха напора на врага, докато останалите се оттегляха. Понеслите ранените дребосъци бързо отминаха покрай Томас.
Едно от тях, останало в тунела по време на битката, сега се понесе напред, докато събратята му отстъпваха. Вместо оръжие носеше два издути мяха.
Ариергардът вече беше притиснат към изхода и на два пъти войниците се опитаха да ги заобиколят и да ги откъснат. И двата пъти Томас връхлетя срещу тях и те се отдръпнаха. Когато Долган и сражаващите се с него се озоваха върху камарата от трупове на чудовищата, Томас изрева:
— Готови за скок.
После взе двата тежки мяха от джуджето и извика:
— Скачай!
Долган и останалите скочиха назад и цураните останаха от другата страна на барикадата от трупове. Без да се колебаят, джуджетата се затичаха по тунела, докато Томас хвърляше меховете към посечените тела. Сместа в тях бе силно запалителна. И двата мяха съдържаха нафта, извличана от джуджетата от дълбоките черни езера в недрата на планината. Щеше да пламне без фитил, за разлика от мазнината.
Томас вдигна фенера, запокити го и той се разби в локвите летлива течност. Нафтата се възпламени и входът на тунела избухна, нажежен до бяло. Заслепените от ярката светлина джуджета можаха само да чуят писъците на погълнатите от огъня цурани. Когато зрението им се върна, видяха една-единствена фигура, крачеща отривисто надолу по тунела. Силуетът на Томас, черен на фона на почти белите пламъци зад гърба му.
Когато стигна до тях, Долган каза:
— Ще ни подгонят веднага щом пламъците намалеят.
Отрядът тръгна бързо през серия пресичащи се проходи към изхода на западния склон на планината. След като изминаха късо разстояние, Долган ги спря. Той и още няколко застанаха неподвижно на място, вслушвайки се в гробната тишина на тунелите. Едно джудже легна на пода и допря ухо до камъка, след което мигновено скочи.
— Идват! По звука трябва да са стотици, а с тях има и от съществата. Сигурно са започнали голяма офанзива.
Долган огледа групата. От сто и петдесетте джуджета, които бяха започнали засадата, бяха останали само седемдесет, а и от тях дванадесет бяха ранени. Можеха само да се надяват, че останалите са се спасили по други проходи, но засега всички бяха в опасност. И той реши да действа бързо.