Стигнаха до един гигантски клон и оставиха стълбището. Калин понечи да го предупреди да не поглежда надолу, защото знаеше, че човешките същества често се боят от височината, но Томас вече бе застанал на края на клона-улица и гледаше надолу без никакъв признак на боязън или замайване.
— Възхитително място — промълви момъкът. Тримата елфи се спогледаха озадачено, но никой не каза нищо.
Отново тръгнаха и когато стигнаха до едно разклонение, двамата елфи завиха по страничната пътека и оставиха Томас и Калин да продължат сами. Навлизаха все по-надълбоко и по-надълбоко в града и Томас крачеше също толкова уверено по могъщия клон, колкото и елфът. Най-сетне стигнаха до широк отвор. Тук кръг от дървесата оформяше подобие на централен двор пред обиталището на кралицата на елфйте. Стотици клони се събираха и сплитаха в огромна платформа. Агларана седеше на дървен трон, обкръжена от дворцовата си свита. Единственото човешко същество, в сивото наметало на наталийски щурмовак, стоеше недалече от кралицата и черната му кожа блестеше сред нощното сияние. Беше най-високият човек, когото Томас бе виждал, и младежът от Крудий осъзна, че това трябва да е Дългия Леон — боецът, за когото му бе споменал Гримсуърт.
Калин поведе Томас напред и го представи на кралица Агларана. В първия миг тя издаде изненадата си, щом видя фигурата на младежа в бяло и златно, но бързо се овладя и със звучния си глас поздрави Томас с добре дошъл в Елвандар и го покани да остане неин гост колкото пожелае.
Дворцовият съвет се закри и Долган се приближи до Томас.
— Е, момко, радвам се, че те виждам оздравял. Нищо не се знаеше, когато те оставихме. Не исках да го правя, но вярвам, че разбираш. Трябваше да избързам, за да науча как е свършила битката край Камен връх.
Томас кимна и попита:
— Какви са новините?
Долган поклати глава.
— Лоши. Отрязани сме от събратята си. Ще се наложи да поостанем известно време при елфския народ, а висините тук никак не ми се нравят.
При тези думи Томас избухна в смях. Долган се усмихна зарадван. Момчето се смееше за пръв път, откакто бе навлякло на плещите си бронята на дракона.
Глава 16
Набег
Впряговете стенеха под тежкия товар. Плющяха камшици, скърцаха тътрещи се дървени колелета и воловете кретаха, теглейки непосилния си товар по крайбрежния път. Арута, Фанън и Луам яздеха пред отряда войници, охраняващ колите. Зад впряговете креташе дрипава градска тълпа. Мнозина носеха вързопи или теглеха колички, следвайки пътя на синовете на херцога към чакащите кораби.
Арута се озърна през рамо и погледът му обходи следите на разрухата. Доскоро процъфтяващото градче сега лежеше обгърнато от люта синкава мъгла. Сред утринния въздух отекваха удари на чукове и стържене на триони в ръцете на работници, запретнали се да поправят това, което още можеше да се възстанови.
Цураните бяха извършили набега си преди два дни призори, щурмували бяха града, помитайки малобройната стража от постовете преди ужасените жени, старци и малки деца да вдигнат врява. Пришълците бяха преминали в щурм през града, без да спират чак до кея, където бяха подпалили три кораба, два от които бяха пострадали тежко. Пострадалите кораби вече кретаха към доковете на Карс, а оцелелите се бяха отдръпнали в залива и бяха хвърлили котва северно от Моряшка скръб.
Цураните бяха подпалили повечето сгради близо до кея, но макар и тежко пострадали, те можеха да се възстановят. Огънят обаче се бе разпространил към центъра на градчето и там щетите бяха най-тежки. Съветът на майсторите, двата хана и десетина по-малки сгради сега представляваха само димящи руини. Овъглени греди, изпочупени керемиди и покрити със сажди камъни бележеха доскорошните им места. Цяла една трета от Крудий бе опожарена преди огънят да бъде овладян.
Арута беше стоял на стената на цитаделата и беше гледал адското зарево над града. А рано призори бе извел гарнизона, но цураните вече се бяха скрили в горите.
Споменът за това все още го караше да кипи от яд. Фанън бе посъветвал Луам да не разрешава гарнизонът да излезе преди изгрев слънце — от страх набегът да не се окаже уловка, за да се разтворят портите на замъка или гарнизонът да бъде примамен навътре в леса, където да го срещне по-голяма сила — и Луам бе отстъпил пред доводите на стария мечемайстор. Арута обаче беше сигурен, че щеше да успее да предотврати по-голямата част от щетите, ако му бяха позволили веднага да прогони цураните.