Тъли преведе:
— Казва, че робът няма право да прави нищо на своя глава.
— Тъли, ти смяташ ли, че може да му се вярва? — попита Арута.
— Не знам. Версията му е странна, но пък и те са странни хора според нашите разбирания. Умственият ми контакт с онзи умиращ воин ми показа неща, които все още не разбирам. — Тъли заговори на мъжа.
Цуранинът се обърна към Арута.
— Шакашакала каже. — Замълча, за да намери подходящите думи, и продължи: — Аз Ведевайо. Моя къща, род. Мой клан Хунзан. Стара, голяма чест. Сега роб. Няма къща, няма клан, няма Цурануани. Няма чест. Роб подчинява.
— Мисля, че разбирам — каза Арута. — Ако се върнеш при цураните, какво ще стане с теб?
— Бъде роб — може би — отговори Шакашакала. — Бъде убит — може би. Все едно.
— А ако останеш тук?
— Бъде роб, бъде убит? — Мъжът сви рамене, за да покаже, че това не го нтересува особено. Арута заговори бавно:
— Ние не държим роби. Какво би направил, ако те освободим?
Чак сега по лицето на роба пробяга едва доловим намек за някакво чувство. Той се обърна към Тъли и заговори бързо. Тъли преведе:
— Казва, че такова нещо е невъзможно в неговия свят. Пита дали можете да направите такова нещо.
Арута кимна, Шакашакала посочи двамата си спътници.
— Те работи. Те винаги роби.
— А ти? — попита го Арута.
Шакашакала изгледа твърдо принца и заговори на Тъли, без да измества погледа си от Арута.
— Припомня родословието си. Казва, че е Шакашакала, ударен водач на Ведевайо, от клана Хунзан. Баща му бил войскови водач, а прапрадядо му — военен вожд на клана Хунзан. Сражавал се е с чест и само веднъж не изпълнил дълга си. Сега е само роб, без род, без клан, без народност и без чест. Пита дали смяташ сериозно да върнеш честта му.
— Ако цураните дойдат, какво ще направиш? — попита Арута.
Шакашакала посочи спътниците си.
— Тези мъже роби. Цурани идва, те прави нищо. Чака. Отива с… — двамата с Тъли размениха няколко думи и Тъли му подаде думата, която му липсваше. — … с победители. Те отива с победители. — Погледна към Арута и очите му се оживиха. — Ти прави Шакашакала свободен. Шакашакала бъде твой човек, господарю. Твоя чест е чест на Шакашакала. Дава живот, ако ти каже. Бие с цурани, ако ти каже.
— Как ли не! — изсумтя Фанън. — Според мен си е чист шпионин.
Широкоплещестият цуранин изгледа твърдо Фанън, след което с рязко движение пристъпи към мечемайстора и преди някой да реагира, измъкна ножа от колана му.
Само миг след него Дълголъкия вече бе извадил своя нож, а мечът на Арута излизаше от ножницата. Роланд и останалите войници наоколо закъсняха с частица от секундата. Цуранинът не направи никакъв заплашителен жест, а само подхвърли ножа в ръката и го подаде обратно на Фанън с дръжката напред.
— Господар смята Шакашакала враг? Господар убие. Дай воинска смърт, върни чест.
Арута прибра меча си в ножницата и взе ножа от ръката на Шакашакала. Върна го на Фанън и каза:
— Не, няма да те убие. — После се обърна към Тъли. — Според мен този човек може да се окаже полезен. Засега поне съм склонен да му повярвам.
Фанън съвсем не изглеждаше доволен.
— Може да се окаже много хитър шпионин, но сте прав. Не вреди, ако го оставим тук и го държим под око. Отец Тъли, защо не отведете тези хора във войнишкото общежитие и да видите какво може да се научи от тях? След малко ще дойда.
Тъли заговори на тримата и после им даде знак да го последват. Двамата плахи роби тръгнаха веднага, но Шакашакала прегъна коляно пред Арута, заговори бързо на цуранския си език и Тъли преведе.
— Настоява или да го убиеш, или да го направиш свой човек. Пита как човек може да бъде свободен, след като е лишен от къща, клан и от чест. На неговия свят такива хора ги наричат „сиви воини“ и те нямат никаква чест.
— Нашите обичаи са различни от вашите — каза Арута. — Тук човек може да няма род, нито клан, и въпреки това да има чест.
Докато слушаше, Шакашакала задържа главата си сведена, след което кимна. Изправи се и каза:
— Шакашакала разбира. — После добави с широка усмивка: — Скоро аз бъде твой човек. Добър господар има нужда добър воин. Шакашакала добър воин.
— Тъли, отведи го и разбери колко Шак… Шакалак… — Арута се разсмя. — Този залък не е за мен. — Обърна се към роба и каза: — Ако ще служиш тук, ти трябва наше име.
Робът го погледна объркано и кимна.
Дълголъкия се намеси:
— Кръстете го Чарлз. По-близко име до неговото не ми идва наум.
— Защо пък не? — каза Арута. — Отсега ще се наричаш Чарлз.
— Тшарлез? — повтори робът, сви рамене, кимна и тръгна мълчаливо след отец Тъли, който вече беше повел другите двама към войнишката барака.