— Не, ваше височество. Фарът не свети, няма и вестоносец.
Нова мълния освети нощта и Арута видя кораба, очертан в далечината. Видя го и изруга.
— Ще му трябва фарът при Дълги нос, за да влезе в залива, без да се блъсне в скалите. — Без повече приказки, той се затича по стълбите, водещи към двора. До портите нареди на един войник да му доведе коня и да повика двама ездачи, които да го придружат. Докато ги чакаше, дъждът спря и в топлия и чист нощен въздух остана само усещането за влага. След няколко минути откъм войнишките бараки се появи Фанън.
— Какво става? Ще яздим ли?
— Един кораб идва към залива, а фарът на Дълги нос не свети — отвърна Арута.
Един от конярите доведе кон за Арута, веднага след него дойдоха и двама конници. Фанън кимна.
— Да, най-добре ще е да отидеш. И кажи на онези мърльовци на камънаците при фара, че хубаво ще си поприказваме като им свърши дежурството.
Арута беше очаквал Фанън да се противопостави и изпита облекчение, че не възрази. Метна се на седлото и след като портите се отвориха, тримата препуснаха надолу към града.
Краткият дъжд бе наситил нощта със свежия мирис на цветята покрай пътя и соления привкус от морето. Скоро обаче, щом приближиха града, тези аромати се смениха с лютата миризма на изгоряло дърво от овъглените останки на изтърбушените здания.
Минаха бързо през притихналия град и поеха по пътя към залива. Двама от стражите край кея припряно отдадоха чест, забелязали префучалия покрай поста им принц. Помръкналите сгради със спуснати кепенци по крайбрежната уличка стояха като неми свидетели за онези, които бяха напуснали града след набега.
Излязоха от града, свиха по разклонението и поеха към фара. Скоро кулата се открои пред очите им на естественото скално островче, свързано със сушата с изкуствен каменен насип, покрит с утъпкана пръст. Конските копита затупкаха по черния път. Блясък на мълния освети небето и тримата ездачи зърнаха за миг кораба, изпънал платна към залива.
Арута извика на спътниците си:
— Без сигнал ще налетят на скалите!
Един от стражите му изрева в отговор:
— Вижте, ваше височество. Някой подава сигнал!
Дръпнаха юздите и видяха при основата на кулата няколко силуета. Мъж, облечен в черно, размахваше запален фенер. Онези на кораба щяха да го видят съвсем ясно, но не и някой от стените на замъка. На смътната светлина Арута различи неподвижните тела на крудийските войници, проснати по земята. Четирима мъже, също загърнати в черно и с качулки, скриващи лицата им, се затичаха към конниците. Трима от тях извадиха дълги мечове, а четвъртият се прицели с лък. Една стрела промуши войника вдясно от Арута в гърдите, той извика и залитна от седлото. Арута смуши коня си и се втурна между тримата, преградили пътя му, събори двама, докато измъкваше меча, и посече третия през лицето. Мъжът падна без звук.
Принцът свърна покрай него и видя, че другият войник също атакува и замахва с меча към стрелеца. От входа на кулата се изсипаха още няколко души в черни наметала и безшумно се понесоха към тях.
Конят на Арута изцвили — стрела бе пронизала врата му. Докато конят се срутваше под него, принцът успя да измъкне стъпалата си от стремената, преметна левия си крак през шията на умиращото животно и скочи на земята. Приклекна, изтъркули се и се изправи пред една ниска фигура в черно, вдигнала с две ръце дълъг меч високо над главата си. Дългото острие блесна. Арута отскочи наляво и нанесе удар с меча си. Посече нападателя в гърдите и измъкна меча. Също като другите двама, мъжът в черно издъхна без звук.
Нов блясък на мълния открои още няколко фигури, тичащи към Арута откъм кулата. Той се извърна бързо да заповяда на оцелелия войник да се върне да предупреди в замъка, но викът секна в гърлото му, щом видя как връхлетелите фигури в черно смъкват ездача от седлото. Арута отбягна удара на първия, който го достигна, и се затича покрай три от фигурите, заковани на място от изненада. Удари в лицето четвърти с дръжката на меча, мъчейки се да го изтласка от пътя си. Единствената му мисъл беше да си отвори път за бягство и да предупреди замъка. Удареният залитна назад и Арута се опита да го прескочи. Падащият мъж посегна и хвана Арута за десния крак.
Арута се удари здраво в камънаците, изрита назад с левия крак и улучи с ботуша си мъжа в гърлото. Трахеята изпука и ръцете, впили се в крака му, се сгърчиха в конвулсия.
Арута се изправи, но нов нападател се хвърли към него, а само на една крачка след него идваха други. Принцът отскочи назад, но петата на ботуша му се закачи за камък и светът наоколо изведнъж се килна лудешки на една страна. За миг Арута усети, че виси във въздуха, след което раменете му се блъснаха в скалата и той полетя надолу по насипа. Блъсна се в още няколко скали и пльосна в ледената вода.