— Понатъртен съм. Ще оцелея. — Главата му малко се килна. — Вие ми се свят.
Тъли наведе нос над главата на принца.
— Нищо чудно. Здраво си я пукнал. Ще ти се вие свят няколко дни, но не мисля, че е сериозно.
Арута погледна мечемайстора.
— Колко време бях в несвяст?
— Един патрул ви донесе снощи — отвърна Фанън. — Сега е предобед.
— Набегът?
Фанън тъжно поклати глава.
— Градът е изтърбушен. Успяхме да ги избием всички, но в Крудий не е останала една здрава сграда. Рибарското село на юг и краят на залива не са пострадали, но всичко останало е съсипано.
Карлайн се засуети около Арута да му оправя завивките и възглавниците.
— Трябва да си починеш.
— Точно в момента съм гладен — каза той.
Тя му поднесе голяма паница с димяща супа. Той се примири с топлата течност вместо да поиска нещо по-стабилно за ядене, но не й позволи да го храни с лъжицата. Подкани ги с пълна уста:
— Разкажете какво стана.
Фанън изглеждаше притеснен.
— Бяха цурани.
Ръката на Арута замръзна между купата и устата му.
— Цурани ли? Помислих, че са разбойници от Островите на залеза.
— Отначало и ние помислихме същото, но след като поговорихме с капитан Траск и с цуранските роби, дето ги държим при нас, си съставихме пълна картина какво точно е станало.
Тъли продължи разказа:
— Според твърденията на робите тези мъже са специално подбрани. Наричат го „смъртен набег“. Били са избрани да нахлуят в града, да унищожат колкото могат повече и да умрат, без бягство назад. Подпалили са кораба колкото за да не ни го оставят, толкова и като символ на деянието си. Доколкото схващам от думите им, това го смятат за голяма чест.
Арута се обърна към Амос Траск.
— Как успяха да пленят кораба ви, капитане?
— А, тъжна история, ваше височество. — Мъжът се приведе леко на дясната си страна и Арута се сети за раната му.
— Как е хълбокът ви?
Траск се ухили и черните му очи грейнаха весело.
— Гадна рана, но не и сериозна. Добрият ви отец я закърпи като нова, ваше височество.
Тъли изсумтя.
— Този човек трябва да лежи на легло. По-сериозно е пострадал от теб. Не искаше да си тръгне, докато не се увери, че си добре.
Траск не му обърна внимание.
— Имал съм и по-лоши рани. Веднъж се бихме с една квеганска бойна галера, обърната на пиратски кораб и … е, това е друга история. Питахте ме за кораба. — Той закуцука към леглото на Арута. — Бяхме опънали платна от Паланк с товар оръжие и огнено масло. Предвид положението тук бях решил, че ще намеря добър пазар. Рано рискувахме през проливите този сезон, изпреварвайки другите кораби, поне така се надявахме. Но макар да прекосихме рано, платихме си скъпо. От юг ни настигна страшен щорм и ни отклони за една седмица. Когато стихна, поехме на юг към брега. Мислех, че няма да срещнем трудности със засичане на местоположението си по ориентирите на сушата. Но щом зърнахме суша, никой на борда не разпозна нито един белег. След като никой от нас не беше плавал на север от Крудий, правилно преценихме, че сме се отдалечили повече, отколкото си мислехме.
— Плавахме на каботаж денем и се отдръпвахме от брега нощем, защото не исках да рискувам с непознати плитчини и рифове — продължи Траск. — На третата нощ се появиха цураните. Доплаваха от брега като ято делфини. Гмурнаха се под кораба и излязоха от двете страни. Докато се разбудя от врявата на палубата, половин дузина копел… — да ме прощава принцесата — от тия цурани ми се нахвърлиха. Завзеха кораба ми само за няколко минути. — Раменете му се смъкнаха. — Тъжно е да си загубиш кораба, ваше височество.
Лицето му се сгърчи в гримаса и Тъли стана и накара Траск да седне на столчето до леглото на Арута. Траск продължи разказа си:
— Не можахме да разберем какво говореха — езикът им става повече за маймуни, отколкото за хора — аз лично говоря пет културни езика и мога да се оправя с още дузина, къде с приказка, къде с показване. Но както казах вече, не можахме да разберем дърдоренето им, обаче намеренията им бяха съвсем ясни.
— Заровиха в картите ми. — Мъжът направи гримаса. — Купих ги съвсем законно от един стар капитан в Дърбин. Петдесет години опит имаше вложен в тия карти, от тук, в Крудий, до най-далечните източни брегове на Кешийската конфедерация, а ги разхвърляха из кабината като стари дрипи, докато не намериха това, което им трябва. Сред тях имаше и няколко моряци, защото щом разпознаха картите, плановете им веднага ми станаха ясни… И проклет да съм, риба в прясна вода да ловя дано, но бяхме опънали платна само на няколко мили северно от сушата над вашия фар. Ако бяхме отплавали малко по-надалеч, щяхме да пристигнем живи и здрави в пристанището на Крудий преди два дена.