Арута и останалите мълчаха. Траск продължи:
— Нахълтаха в товарния отсек и взеха да хвърлят всичко през борда, все едно какво. Над петстотин тънко ковани квегански меча — през борда. Пики, копия, лъкове — всичко. За да не стигнат някак до Крудий, предполагам. Не знаеха какво да правят с квеганското огнено масло — буретата трябваше да се измъкнат на палубата, за да ги изхвърлят през борда — затова го оставиха. Но се погрижиха на борда да не остане никакво оръжие освен онова, което е в ръцете им. След което неколцина от тия дребни земни плъхове си навлякоха черните дрипи, скочиха и заплаваха към брега, към фара, а останалите от пасмината им взеха да се молят, коленичили по палубата, останаха само няколко души с лъкове да пазят екипажа ми. После изведнъж, около три часа преди да съмне, разритаха хората ми и почнаха да сочат залива на картата… И значи ние вдигнахме платната и поехме към брега. Останалото го знаете. Смятали са, предполагам, че няма да очаквате атака откъм морето.
— Правилно са сметнали — каза Фанън. — След последния им набег хвърлихме всичките си сили да пазим откъм лесовете. Затова ни хванаха неподготвени. — Старият мечемайстор добави с горчивина: — И сега градът е сринат и дворът е пълен с наплашени граждани.
Траск също въздъхна горчиво.
— Повечето им хора бързо се спуснаха на брега, но оставиха две дузини, които избиха хората ми. — Лицето му се сгърчи от болка. — Яки ми бяха момчетата, но не можаха да надделеят на толкова. А и не разбрахме какво става преди първите момчета да започнат да падат от рейте, пронизани от цуранскйте стрели. Пърхаха с ръце като чайки и падаха във водата. Мислехме, че ще поискат да ги изведем отново. Тогаз момчетата ми се опънаха, и още как. Но много закъсняха. А и е канджи и ножове как да излезеш срещу мечове и лъкове?
Траск въздъхна дълбоко. На лицето му бе изписана болка — колкото от тъжния разказ, толкова и от раната.
— Тридесет и пет души. Плъхове пристанищни, главорези и нехранимайковци, но си бяха моят екипаж. Ако някой имаше право да ги пречука, това бях аз. Пръснах черепа на първия цуранин, който ми налетя, взех му меча и убих още едного. Но третият ми го изби от ръката и ме намушка. — Мъжът се изсмя късо и дрезгаво. — Скърших му вратлето. После изгубих свяст. Сигурно са помислили, че съм умрял. Това, което помня след това, е, че видях огъня и заревах. После ви видях да се качвате по стълбата.
— Храбър мъж си ти, Амос Траск — каза Арута.
Лицето на едрия мъж се сгърчи от болка.
— Не чак толкоз, че да запазя кораба си, ваше височество. Сега съм само един жалък, изхвърлен на брега моряк.
— Стига толкова приказки. Арута, ти трябва да отдъхнеш — каза отец Тъли и сложи ръка на рамото на Амос Траск. — Капитане, няма да е зле да последвате примера му. Раната ви е по-сериозна, отколкото признавате. Ще ви заведа в стая, където да отпочинете.
Капитанът стана и Арута промълви:
— Капитан Траск.
— Да, ваше височество?
— Имаме нужда от свестни хора тук, в Крудий.
Лицето на капитана се изкриви в горчива насмешка.
— Най-големи благодарности, ваше височество. Макар че без кораб не знам с какво мога да съм полезен.
— Двамата с Фанън ще ви намерим достатъчно работа — отвърна Арута.
Мъжът се поклони едва-едва, колкото му позволи раненият хълбок, и излезе с Тъли. Карлайн целуна Арута по брадичката и му каза:
— Сега си почини.
Взе празната купа и излезе от стаята с Фанън. Още преди вратата да се затвори, Арута се унесе в сън.
Глава 17
Щурм
Карлайн нападна.
Заби с къс замах върха на рапирата си, целейки се да нанесе убийствен удар в корема. Роланд едва успя да отбегне напада и със силен замах на оръжието си отби нейното встрани. Отскочи назад и за миг загуби равновесие. Карлайн забеляза колебанието му и се хвърли напред.
Роланд се засмя и внезапно отскочи встрани, изби за втори път рапирата й и излезе извън защитата й. Бързо прехвърли своята рапира от дясната в лявата си ръка, пресегна се, прихвана ръката й с рапирата при китката, дръпна и на свой ред я изкара от равновесие. Извърна я и се озова зад нея. Обгърна кръста й с лявата си ръка, пазейки я от острието, и я притегли силно към себе си. Тя се замята безпомощно, но както беше зад нея, не можеше да му отвърне с нищо освен със сърдити проклятия.
— Беше измама! Долна измама! — изсъска тя.
Зарита безпомощно във въздуха и той се засмя.
— Никога не се откривай така, дори да ти се струва, че ударът е смъртоносен. Бърза си, но си много напориста. Научи се на търпение. Изчаквай противникът да се открие съвсем и тогава нападай. Излезеш ли така от равновесие, загиваш. — Целуна я безцеремонно по бузата и грубо я отблъсна от себе си.