Тя се дръпна изумена. После рапирата изведнъж падна от ръцете й и тя го прегърна, притегли го към себе си със смайваща сила и го целуна със страст, неотстъпваща на неговата.
Роланд се отдръпна и Карлайн го изгледа със смесица от изненада и копнеж. Лицето й грейна в усмивка и очите й заискриха.
— Роланд, аз…
В замъка прозвуча сигнал за тревога и откъм крепостната стена от другия край на цитаделата проехтя вик:
— Щурм!
— Проклет късмет! — изруга Роланд. — В името на всички богове, точно сега ли?… — И хукна по коридора, водещ към главния двор. Обърна се през рамо ухилен и извика: — Не забравяйте какво щяхте да ми кажете, милейди. — Усмивката му обаче се стопи, щом видя, че тя тръгва след него с рапирата в ръка. — Къде си тръгнала? — попита я той вече много мрачно.
Тя му отвърна решително:
— На стените. Няма да се крия повече в избите.
Той се закова на място и й каза твърдо, със стиснати зъби.
— Не. Нямаш опит в истински бой. За игра се справяш чудесно, но няма да позволя да ми припаднеш още първия път, когато ти замирише на кръв. Ще отидеш в избите с другите дами и ще се заключиш там, докато опасността премине.
Никога не й беше говорил толкова твърдо и тя се изуми. Винаги досега се беше държал с нея като заядлив хитрец или като нежен приятел. Сега сякаш изведнъж се бе превърнал в друг човек. Той я сграбчи под мишницата и къде с водене, къде с дърпане я помъкна към вратата за избите.
— Роланд! — изкрещя Карлайн. — Пусни ме!
Той й отвърна тихо:
— Ще отидеш където ти е наредено. А аз — където ми е наредено. И никакви спорове.
Тя се задърпа от хватката му, но той я държеше неумолимо.
— Роланд! Веднага ме пусни! — извика му тя властно.
Той продължи да я дърпа по коридора, без да обръща внимание на протестите й. При вратата за избите един смаян страж се бе загледал в приближаващата се двойка. Роланд спря и доста грубо избута Карлайн към вратата. С разширени от гняв очи Карлайн се обърна към войника.
— Арестувайте го! Веднага! Той… — Гласът й бе писклив от гнева, съвсем не като на благовъзпитана дама. — Той ми посегна!
Стражът се поколеба, но Роланд вдигна предупредително пръст и го изпъна пред носа на войника.
— А ти ще се погрижиш нейно височество да се прибере в определеното й убежище. Няма да обръщаш внимание на протестите й и ако се опита да избяга, ще я задържиш. Ясно ли е? — Гласът му не остави никакво съмнение, че е смъртно сериозен.
Стражът кимна, но все още не смееше да докосне принцесата. Без да сваля очи от лицето на войника, Роланд леко подбутна Карлайн към вратата и каза:
— Ако разбера, че е напуснала избата преди да е прозвучал сигналът за отбой, ще се погрижа принцът и мечемайсторът да научат, че си позволил принцесата да изложи живота си на опасност.
Това се оказа достатъчно за часовия. Колкото и да не беше сигурен кой е с по-висок ранг по време на нападение, скуайърът или принцесата, в ума му не остана и капка съмнение какво ще направи мечемайсторът с него, ако с принцесата се случи нещо. Така че се извърна към вратата за избата и каза:
— Насам, ваше височество. — След което я подбутна да тръгне надолу по стъпалата.
Карлайн заслиза заднишком по стълбите, кипнала от яд. Роланд затвори вратата след тях. След още една стъпка заднишком тя се обърна и заслиза, вдигнала надменно глава. Когато стигнаха до помещението, определено за жените от замъка и спасилите се от града по време на набега, Карлайн завари останалите жени сгушени една до друга и пребледнели от страх.
Смутен, войникът й отдаде чест и промълви съжалително:
— Моля принцесата за прошка, но скуайърът изглеждаше съвсем твърд.
Навъсеното й лице изведнъж се проясни и на устните й заигра тънка усмивка.
— Твърд беше, нали?
Конниците влязоха в двора на цитаделата и масивните порти се затвориха след тях. Арута се обърна към Фанън.
— Отвратителен късмет — промърмори Фанън.
— Късметът няма нищо общо — отвърна Арута. — Цураните със сигурност не биха щурмували, ако предимствата са на наша страна.
Всичко пред очите им изглеждаше мирно, с изключение на опожарения град с овъглените си руини, стърчащи като непрестанно напомняне за войната. Арута обаче знаеше, че отвъд града, в горите на север и североизток, се трупат войски. Според всички донесения поне две хиляди цурани бяха тръгнали в марш към Крудий.
— Марш вътре, краставо псе такова!