— Когато нашите късокраки приятели дойдат, ще видят трепкащото цветно петно отдалече и ще се затекат натам. Освен ако не греша жестоко, Братята са на петдесетина стъпки от другата страна на стрелата ти. — Измъкна рога си, докато Гарет мяташе лъка през рамо, и прошепна: — Давай да изчезваме! — И изсвири дълго и пронизително.
Цураните се спуснаха като ято стършели, но Дълголъкия и Гарет вече бяха поели на югозапад — още преди звукът на ловджийския рог да заглъхне. Хукнаха да бягат вече не на шега. Изведнъж излетяха през гъстата група дървета на гола поляна и се натъкнаха на група жени и деца. Една млада жена от Братството, която тъкмо поставяше голям вързоп на земята, се спря при появата на двамата мъже и се втренчи в тях. Гарет се изпързаля, за да закове на място, без да се блъсне в нея.
Големите й кафяви очи го изгледаха за миг, после тя се дръпна настрани, за да му направи път. Без да мисли, Гарет докосна с ръка перчема си и каза:
— Извинете, мадам.
След което отново хукна да настигне майстор-ловеца. Зад него се разнесоха викове на изумление и гняв.
След като изминаха още около четвърт миля, Мартин спря и се вслуша. Откъм североизток се носеха звуци на битка — викове, писъци и ек на оръжие. Мартин се ухили.
— Сега ще им се отвори работа за доста време — и на едните, и на другите.
Гарет се смъкна изтощен на тревата и изпъшка:
— Другия път защо не ме пратиш в замъка. А, майсторе?
Мартин приклекна до следотърсача.
— Това би трябвало да попречи на цураните да стигнат до Крудий до залез слънце. Няма да могат да предприемат щурм до утре. Четиристотин Тъмни братя не са нещо, което могат да оставят спокойно в тила си. Отдъхваме малко и потегляме за Крудий.
Гарет се облегна на съседното дърво.
— Това е добра новина. — Младежът въздъхна облекчено. — Бяхме на косъм, майсторе.
Мартин се усмихна загадъчно.
— През целия си живот сме на косъм, Гарет.
Гарет поклати замислено глава.
— Видя ли онази?
Мартин кимна.
— Да. Какво искаш да кажеш?
Гарет изглеждаше смутен.
— Беше хубавичка… дори красива, макар и със странна красота, искам да кажа. С дълга черна коса… а очите й бяха е цвят като козината на видра. Със сочни устни и дързък поглед. Предостатъчно, за да накара повечето мъже да се загледат. Такова нещо не бях очаквал от Братството.
Мартин кимна.
— Всъщност моредел са хубав народ, както и елфите. Но не забравяй, Гарет — добави той с усмивка, — ако отново ти се случи да си разменяш любезности с жена от народа на моредел, тя по-скоро ще ти изтръгне сърцето, отколкото да те целуне.
Отдъхнаха си малко — на североизток ехтеше глъчта на битката, — после поеха към Крудий.
От началото на войната цураните бяха ограничили действията си до онези области, които бяха в непосредствено съседство с долината на Сивите кули. Донесенията от джуджетата и елфите разкриваха, че в Сивите кули се вихри миньорска дейност. Извън долината бяха вдигнати заграждения и укрепления, от които започнаха набези срещу позиции на Кралството. Един-два пъти в годината цураните предприемаха по-голяма офанзива срещу херцогските армии на Запада, елфите на Елвандар или срещу Крудий, но повечето време се задоволяваха да държат това, което вече бяха завладели.
И с всяка година разширяваха завладяната зона, като изграждаха нови заграждения и укрепваха позициите си, от които да предприемат кампаниите си следващата година. След падането на Валинор очакваният натиск към крайбрежието на Горчиво море не се осъществи, нито пък цураните се опитаха отново да щурмуват укрепленията на Ламът близо до Камен връх. Валинор, както и градчето на Крудий, бяха опустошени и обезлюдени, по-скоро за да се заличат, отколкото да се припишат като придобивка на цураните. През пролетта на третата година от войната пълководците на силите на Кралството очакваха с тревога голям щурм, който можеше да наруши патовото положение. Сега той връхлетя. И връхлетя на най-логичното място, в най-слабата точка на съюзниците. Срещу гарнизона на Крудий.
Арута гледаше от стените цуранската армия. Гардан и Фанън стояха до него. Мартин Дълголъкия бе зад тях.
— Колко са? — попита Арута, без да откъсва очи от трупащите се около стените пълчища.
— Хиляда и петстотин, две хиляди — трудно е да се прецени — каза Мартин. — Вчера насам идеха още две хиляди, като извадим онова, което Тъмните братя са приспаднали от тях.
Откъм далечните гори ехтяха ударите на брадвите на секачите. Мечемайсторът и майстор-ловецът прецениха, че цураните секат дърветата за стълби за щурма.