— Не съм си и помислял, че ще го чуя някога от собствената си уста, но съжалявам, че вчера в леса нямаше поне четири хиляди Тъмни братя — каза Мартин.
Гардан се изплю през стената.
— Добре си се справил, майстор-ловецо. Хубаво е, че са се сблъскали.
Мартин се изкикоти мрачно.
— Също толкова добре е, че Братята убиват, щом някой им се мерне пред очите. Макар да съм сигурен, че не го правят от любов към нас, те наистина пазят южния ни фланг.
— Освен ако вчерашната им орда не е била изолиран случай — каза Арута. — Ако Братството изоставя Зеленото лоно, скоро ще се наложи да се боим за Тулан, за Джонрил и за Карс.
— Колко жалко, че са така несговорчиви — каза Фанън. — Ако можехме да се договорим…
Мартин поклати глава.
— Моредел търпят само разбойници, които са готови да им служат срещу злато. Иначе полза от нас нямат. А както личи по всичко, цураните са дошли, за да завладяват. Моредел не са по-пощадени от амбициите им, отколкото ние.
Фанън отново погледна трупащите се цурански сили. Знамена с ярки цветове и със странни за очите символи се вееха на различни позиции по предната линия на армията. Стотици воини в брони с всевъзможни цветове стояха на групи под всяко от знамената.
Прозвуча рог и цуранските воини застанаха мирно с лице към стените. Всеки флаг бе изнесен на десет крачки напред и забит в земята. Воини с шлемове с високи гребени, най-вероятно войскови командири, излязоха напред и застанаха по средата между щандартите и първите редици. Един в яркосиня броня, извика нещо и посочи към замъка. Сред отрупаните цурански пълчища се разнесе вик, а после друг офицер, в яркочервена броня, закрачи бавно към замъка.
Арута и останалите загледаха мълчаливо как мъжът прекосява разстоянието до портата. Не погледна надясно, нито наляво, нитс нагоре към хората по стените, а продължи, вперил поглед напред, докато не стигна до портата. Там спря, измъкна от колана си широка бойна секира и удари три пъти с тъпото й по железния обков.
— Какво прави тоя? — попита Роланд, който току-що се бе качил по стълбите.
Цуранинът отново затропа по вратите на замъка.
— Струва ми се — каза Дълголъкия, — че ни заповядва да му отворим и да предадем замъка.
Цуранинът замахна и заби брадвата в портата така силно, че дръжката й затрепери. А после, без да бърза, се обърна и закрачи назад под възторжените възгласи на цураните.
— И сега какво? — попита Фанън.
— Мисля, че се сещам — каза Дълголъкия и свали лъка от рамото си. Извади стрела и я нагласи на тетивата. После изпъна лъка и стреля. Стрелата се заби в земята между краката на цуранския офицер и той спря.
— Планинските хадати на Ябон имат подобни ритуали — поясни Мартин. — Много обичат да показват храбростта си пред лицето на врага. Да пипнеш някого и да оживееш е по-почетно, отколкото да го убиеш. — Посочи офицера, който стоеше като замръзнал. — Ако го убия, губя честта си, защото той показа на всички ни колко е смел. Но можем да им покажем, че знаем как се играе тази игра.
Цуранският офицер се обърна, вдигна стрелата и я скърши на две. Застана с лице към замъка, вдигна високо стрелата и изрева предизвикателно към защитниците по стените. Дълголъкия стреля пак. Втората стрела облиза перушината на шлема на офицера и перата се посипаха по лицето му. Цураните замлъкнаха.
Роланд подсвирна от възхита пред страхотния изстрел. Стените се взривиха от възгласи. Цуранинът бавно свали шлема си.
— Сега приканва някого от нас или да го убие, като покаже с това, че сме без чест, или да излезе от замъка и да дръзне да се изправи срещу него — каза Мартин.
— Няма да позволя да се отворят портите заради някакъв си детински двубой! — викна Фанън.
— Тогава ще променим правилата — ухилен отвърна Дълголъкия. Наведе се през ръба на бойницата и подвикна към двора долу: — Гарет! Една тъпа за лов!
Гарет, който стоеше на двора, извади една ловна стрела и я метна нагоре към Дълголъкия. Мартин показа на останалите тежката желязна топка вместо върха — бе предназначена да зашеметява дивите патици, вместо острите стрели да ги разкъсват — и я намести на тетивата. Прицели се и стреля.
Стрелата улучи офицера в корема и той залитна и падна. Цуранските войни се развикаха гневно, след което замлъкнаха, понеже мъжът се изправи, явно зашеметен, но не и ранен. А после се преви на две, с ръце на коленете, и повърна.
— Дотук с офицерското достойнство — каза сухо Арута.
— Е — въздъхна Фанън. — Мисля, че е време да им дадем друг урок по военно изкуство. — Вдигна ръка над главата си извика: — Катапулти!
От върховете на кулите се вдигнаха ответни флагове. Фанън свали ръката си и огромните механизми се задействаха. На по-малките кули балистите, подобни на гигантски арбалети, изстреляха стрели с големината на копия, докато на върха на цитаделата огромни мангонели замятаха купища тежки камъни. Дъждът от камъни и копия са изсипа сред множеството на цураните, отваряйки празнини в редиците им. Писъците на ранените отекна чак до защитниците по бойниците. Отделенията, обслужващи катапултите, заредиха наново сеещите смърт машини.