Когато ги удари вторият порой от камъни и стрели, цураните изоставиха бойния ред и се обърнаха в бяг. Сред защитниците по стените се надигнаха радостни възгласи, но бързо затихнаха, когато цураните се прегрупираха извън обхвата на машините.
— Мечемайсторе — каза Гардан, — струва ми се, че решиха да ни изчакат да излезем навън.
— А на мен ми се струва, че грешиш — каза Арута и посочи. Гардан извърна очи. Огромна чет цурани се отдели от главните сили, тръгна напред и спря точно зад обхвата на катапултите.
— Изглежда, се подготвят за щурм — каза Фанън. — Но защо само част от войската?
Появи се един войник и докладва:
— Ваше височество, няма признак за цуранска активност по други участъци.
— И защо ще щурмуват само една стена? — зачуди се Арута. — Според мен са около хиляда.
— По-скоро хиляда и двеста — отвърна Фанън. Видя, че подвижните стълби, появили се в тила на щурмуващата част, се изнасят напред. — Почва се.
Зад стените чакаха в готовност хиляда защитници. Останалите мъже на Крудий продължаваха да поддържат външните гарнизони и наблюдателни пунктове, но главните сили на херцогската отбрана бяха струпани тук.
— Можем да издържим на този напор, докато стените са здрави — каза Фанън. — Ако превъзходството им е по-малко от десет към едно, ще се справим.
От други стени дойдоха нови пратеници.
— Все още не предприемат нищо на изток, север и юг, мечемайсторе.
— Изглежда, са решили да го направят по по-трудния начин. — Фанън се замисли. — Малко от това, което сме видели досега, ми е понятно. Смъртни набези, перчене пред обсега на катапултите, губене на време с разни игри на чест. Все пак не може да се отрече, че разбират от война, и не бива да се подвеждаме. — Обърна се към вестоносеца: — Предай по стените да стоят нащрек и да са готови за отбрана, ако това се окаже уловка.
Очакването продължи. Слънцето се отмести по небето и увисна зад нападателите. Изведнъж засвириха рогове, забиха барабани и цураните се втурнаха към стените. Катапултите запяха и в редиците на нападащите се отвориха празнини. Но те продължаваха да прииждат, докато не се озоваха в лъковия обхват на търпеливо чакащите бранители. Порой от стрели се изсипа върху предните редове на щурмуващите и първата редица рухна, но тези след тях продължиха да напират към стените, вдигнали над главите си големите си пъстроцветни щитове. Още половин дузина пъти падаха мъже и изтърваваха катераческите стълби, но други ги подхващаха и продължаваха напред.
Цуранските стрелци заотвръщаха на лъконосците по стените със свои залпове от стрели и от бойниците западаха бойци на Крудий. Арута бързо се сниши зад стената — над главата му профуча рояк стрели, — след което рисковано надникна между зъбците. Орда щурмуващи изпълни полезрението му и пред него изведнъж изникна върхът на една от стълбите. Един от войниците до принца хвана стълбата и я изтласка назад с помощта на друг боец, който натисна с лост. Арута чу писъците на цураните, падащи от стълбата. След това първият войник се срина назад — цуранска стрела бе пронизала окото му — и падна в двора.
Отдолу се разнесе силен рев и Арута скочи да погледне, без да го е грижа, че някоя стрела може да го прониже. Цуранските воини при основите на стената се оттегляха в бяг към строените на безопасно разстояние свои редици.
— Какво правят? — учуди се Фанън.
Цураните продължиха да тичат, докато не се оказаха на безопасно разстояние. После се престроиха и пред тях излязоха командири и започнаха да обикалят по воинските редици, насърчавайки хората си. Строеното цуранско войнство нададе възгласи.
— Проклет да съм! — се чу вляво от Арута и той извърна очи. До него бе застанал Амос Траск и стискаше къса корсарска сабя. — Тези сбърканяци се поздравяват за това, че се оставиха да ги избият.
Гледката долу беше ужасна. Трупове на цурански бойци лежаха изпопадали като играчки, пръснати безразборно от ръката на гигантско дете. Неколцина помръдваха и стенеха, но повечето бяха издъхнали.
— Обзалагам се, че загубите им са над сто души — каза Фанън. — Пълна безсмислица. — Обърна се към Роланд и Мартин. — Вижте какво става по другите стени. — Двамата бързо тръгнаха да изпълнят заповедта. — Сега пък какво правят? — възкликна той, втренчен към цураните. Огрени от пурпурния залез, те стояха в плътни редици, докато неколцина от бойците палеха факли и им ги раздаваха. — Нима се канят да щурмуват след залез? Ще се изпотъпчат в тъмното.