— Татко често казва, че сред всички странни човешки деяния най-странното е войната.
По залез слънце щурмуваха отново — вълна след вълна връхлитащи отряди напираха към западната стена и гинеха в основите й. Четири пъти през нощта щурмуваха и четирите пъти бяха отблъснати.
Сега отново налитаха и Арута едва потисна умората, за да издържи и тази битка. Виждаха как нови и нови цурани се стичат от лесовете на север като дълги змии от горящи факли и се присъединяват към напиращите към замъка. След последната атака вече ставаше ясно, че цураните печелят преимущество. Защитниците вече бяха изтощени след две нощи битка, докато цураните продължаваха да хвърлят в сражението пресни сили.
— Искат просто да ни затрупат, все едно на каква цена — изпъшка останалият без сили Фанън. Заговори нещо на един от бойците и лицето му изведнъж се изкриви странно. Очите му се затвориха и той рухна. Арута го задържа. От гърба му се показа върхът на стрела. Изпадналият в паника войник, коленичил от другата му страна, вдигна очи към принца в ням въпрос.
— Отнесете го в цитаделата при отец Тъли! — изрева Арута.
Двама души вдигнаха изпадналия в несвяст мечемайстор и го понесоха надолу. Трети войник попита:
— Какви са заповедите, ваше височество?
Арута се извърна, видя угрижените лица на крудийските воини и отвърна:
— Както досега. Бранете стената.
Битката продължи жестоко. На няколко пъти Арута се озова сред воините, сражаващи се с изкатерилите се на стената цурани. После, след безкрайните щурмове, цураните се оттеглиха.
Арута стоеше задъхан, с прогизнали от пот дрехи под тежкия нагръдник. Извика да донесат вода и един носач от двора домъкна ведро. Той отпи, подаде ведрото на мъжа до себе си и се обърна да погледне надолу към цуранската гмеж.
Бяха застанали отново на линията извън обсега на катапултите и факлите им сякаш бяха все толкова, колкото и в началото.
— Принц Арута! — извика някой зад гърба му и той се обърна. Пред него бе застанал конемайстор Алгон. — Току-що разбрах за раната на Фанън.
— Как е той? — попита Арута.
— За малко. Раната е сериозна, но все още не е фатална. Според Тъли, ако оживее още ден, ще се оправи. Но няма да може да командва със седмици, ако не и повече.
Арута разбра, че Алгон очаква решение от него. От него — принца, рицар-капитана на кралската армия и в отсъствието на Фанън — командир на гарнизона. Той обаче нямаше опит. Можеше да предаде командването на конемайстора, но… Арута се огледа.
— Къде е Гардан?
— Тук съм, ваше височество — чу се вик отдолу, недалече от стената.
И след миг сержантът се появи. Тъмната му кожа изглеждаше почти сива от полепналата по нея прах. Туниката и табардът му бяха просмукани от кръв, кръв бе покрила и ръцете му до лактите.
Арута погледна дланите и ръцете си и видя, че и те са плувнали в кръв. Извика:
— Още вода! — И се обърна към Алгон. — Гардан действа като мой заместник-командир. Ако нещо се случи с мен, той ще поеме командването на гарнизона. Гардан е действащият мечемайстор.
Алгон се поколеба, сякаш искаше да възрази, но след миг на лицето му се изписа облекчение.
— Слушам, ваше височество. Заповеди?
Арута се обърна към цуранските редици, после погледна на изток. Настъпваше лъжливата зора, преди същинския изгрев — слънцето щеше да се възкачи над планинските била след два часа. Докато миеше бавно ръцете и лицето си от кръвта, принцът претегляше фактите наум. Най-накрая нареди:
— Доведете Дълголъкия.
Майсторът на лова бе извикан и се яви само след няколко минути, следван от широко ухиления Амос Траск.
— Проклет да съм, здравата се бият — подхвърли морякът.
Арута не обърна внимание на забележката, а каза:
— За мен е ясно, че планът им е да ни наложат постоянен натиск. С това пренебрежение, което хранят към живота на своите, до няколко седмици ще ни изтощят. Това е едно от нещата, които не предвидихме — готовността на хората им да тръгват на сигурна смърт. Искам северната, южната и източната стени да бъдат оголени. Оставяме достатъчно хора за наблюдение и удържаме щурмуващите, докато не пристигнат подкрепления. Доведете мъжете от другите стени тук и заповядайте на тези, които са тук, да стоят по местата си. Мартин, има ли някакви новини за преселението на Тъмните братя?
Дълголъкия сви рамене.
— Бяхме малко заети, ваше височество. През последните няколко седмици всичките ми хора бяха в северните лесове.
— Можеш ли да изкараш извън стените няколко следотърсачи преди да се съмне?
Дълголъкия премисли.
— Ако тръгнат веднага и ако цураните не наблюдават грижливо източната стена, да.