— Направи го. Тъмните братя не са чак толкова глупави, че да нападнат тази сила тук, но ако успеете да издирите няколко шайки като онази, която засякохте преди три дни, и да повторите клопката си…
Мартин се ухили.
— Ще ги изведа лично. Най-добре ще е да тръгнем веднага, преди съвсем да е съмнало. — Арута го освободи и Мартин се затече надолу по стълбите. — Гарет! — подвикна той. — Хайде, момко. Пак ще полудуваме. — Бойците по стената чуха тежък стон откъм групата на следотърсачите, събиращи се около Мартин.
Арута се обърна към Гардан.
— Искам веднага да се пратят съобщения в Карс и Тулан. Пуснете по пет гълъба за всеки град. Наредете на барон Белами и на Толбърт да опразнят гарнизоните си и веднага да тръгнат с кораби за Крудий.
— Ваше височество, така гарнизоните ще останат без никаква защита — обади се Гардан.
Алгон подкрепи възражението му.
— Ако Тъмното братство се насочи към Северните лесове, догодина за цураните ще се отвори свободен път към южните укрепления.
— Само ако Тъмните братя тръгнат масирано, което едва ли ще направят, и ако цураните разберат, че са изоставили Зеленото лоно, което те едва ли ще сторят — каза Арута. — Тревожа се от сегашната заплаха, не от възможните следващата година. Ако продължат натиска си върху нас, колко време ще можем да издържим?
— Две-три седмици, може би месец — отвърна Гардан. — Не повече.
Арута отново огледа цуранския лагер.
— Вдигнаха дръзко шатрите си в края на града. Кръстосват из горите ни, правят стълби и несъмнено строят обсадни машини. Знаят, че не можем да ги атакуваме, за да ги отблъснем. Но с хиляда и осемстотин свежи бойци от южните укрепления, които да атакуват по крайбрежния път от брега, и с челна атака от гарнизона, ще можем да ги прогоним от Крудий. А разкъса ли се обсадата, ще трябва да се изтеглят зад източните си заграждения. Можем да продължим да ги изтласкваме с конницата и да им пречим да се прегрупират. После можем да върнем тези сили в южните укрепления и те ще са готови за цуранските щурмове следващата пролет.
— Твърде смел план, ваше височество — каза Гардан, отдаде чест и напусна стената, последван от Алгон.
— Вашите командири са доста предпазливи — отбеляза Амос Траск.
— Ти съгласен ли си с моя план? — попита Арута.
— Ако Крудий падне, какво значение има дали Карс или Тулан ще оцелеят? Ако не паднат тази година, догодина със сигурност ще се предадат. По-добре всичко да се реши с една битка, отколкото с две или три. Както каза сержантът, планът ви е смел. Но тъй или иначе, корабът не може да бъде завзет, освен ако не го доближиш борд до борд. От вас може да излезе великолепен корсар, ако някой ден ви омръзне да бъдете принц, ваше височество.
Арута изгледа Траск със скептична усмивка.
— Корсар значи? Аз пък си мислех, че си почтен търговец.
Амос малко се смути, след което избухна в искрен смях.
— Казах само, че карах товар за Крудий, ваше височество. Не съм казал как съм се снабдил с него.
— Е, сега нямаме време да обсъждаме пиратското ти минало.
Амос го изгледа като ужилен.
— А, не е пиратско, ваше благородие. „Сидони“ си имаше лиценз за конфискации на товари от Велики Кеш, подписан лично от губернатора на Дърбин.
— Естествено! — засмя се Арута. — И на всеки е известно, че няма по-честни и по-спазващи закона в открито море от капитаните от крайбрежието на Дърбин.
Амос сви рамене.
— Вярно е, че сме свадлива пасмина. И понякога доста свободно боравим с понятието за „свободно плаване“ в открито море, но вместо „пират“ предпочитаме термина „приватер“.
Отново засвириха рогове, забиха барабани и цураните настъпиха с пронизителните си бойни викове. Защитниците зачакаха и след като връхлитащите пълчища прекосиха невидимата черта, бележеща външната граница на обсега на бойните машини на крепостта, смърт се изсипа над цуранското множество. А то прииждаше.
Цураните прекосиха и втората невидима линия, бележеща края на обхвата на дългите лъкове. Полето се осея с още трупове. А те прииждаха.
Щурмуващите стигнаха до стените и защитниците замятаха камъни и започнаха да отблъскват издиганите стълби и да сипят гибел сред тези отдолу. А те прииждаха.
Арута бързо се разпореди да се развърнат резервите и им нареди да са готови да се включат по най-тежките участъци на щурма. Мъжете се разбързаха да изпълнят заповедите му.
Застанал на западната стена, сред най-гъстата гмеж на битката, Арута отбиваше атака след атака, изтласкваше воин след воин от първите, успели да се покатерят през бойниците. Макар и в центъра на сражението, Арута следеше сцената на битката, крещеше заповеди, чуваше отзоваващите им се, държеше под око какво правят другите. Видя как Амос Траск, останал без оръжие, стовари тежкия си юмрук в лицето на един цуранин и го събори от стената. След което Траск се наведе и бавно вдигна късия си корсарски меч, все едно че си го беше изтървал по време на разходка. Гардан обикаляше по стената, окуражаваше бранителите, повдигаше отпадналия им дух, подбуждаше ги да преодолеят тежката умора.