Арута помогна на двама бойци да избутат от стената поредната стълба и се взря за миг, смутен, в единия от мъжете, който изведнъж се смъкна на колене и на лицето му се изписа учудване, щом сведе очи и видя стърчащата от гърдите му цуранска стрела. В следващия миг мъжът кротко полегна на стената и склопи очи, сякаш решил да поспи.
Арута чу, че някой го вика. На няколко крачки от него стоеше Гардан и сочеше северния край на западната стена.
— Прехвърлиха стената!
Арута се затича покрай Гардан и закрещя:
— Резервите след мен! — Втурна се по стената и след няколко мига се добра до мястото, където отбраната бе пробита. Десетина цурани държаха участъка на стената от двете страни и напираха напред, за да отворят място за другарите си. Арута се хвърли сред първата редица, покрай изтощените и изненадани стражи, принудени да отстъпят от бойниците. Удари с все сила първия цурански щит и посече гърлото на воина. Лицето на цуранина се сгърчи от болка, той залитна и се срина долу в двора. Арута нападна следващия и изрева: — За Крудий! За Кралството!
После и Гардан се озова до него, надвисна като черен гигант над дребните цурани и засипа удари. Изведнъж бранителите на Крудий натиснаха напред като вълна от плът и стомана. Цураните останаха на място, отказвайки да отстъпят така трудно овладения пробив, и бяха избити до един.
Арута удари последния упорстващ още цурански воин с предпазителя на меча си, събори го долу, огледа се и се увери, че стената отново е овладяна от защитниците. Сред цуранските редици засвириха рогове и нападателите започнаха да се оттеглят.
Арута забеляза, че слънцето вече се издига над планинските върхове на изток. Утрото най-после бе настъпило. Огледа картината долу и изведнъж се почувства изцеден. Извърна се бавно и видя, че всички мъже по стената гледат него. После един от войниците извика:
— Да живее Арута! Слава на принца на Крудий!
Изведнъж замъкът закънтя от дрезгавите мъжки викове от всички страни:
— Арута! Арута!
Арута погледна Гардан.
— Защо?
Сержантът се усмихна доволно и отвърна:
— Видяха как лично поехте битката с цураните, ваше височество, а които не видяха — чуха. Те са бойци и очакват някои неща от един командир. Сега всички тези мъже наистина са ваши, ваше височество.
Арута остана скован на място, докато възгласите огласяха замъка. После вдигна ръка и дворът притихна.
— Добре се справихте. Крудий се защитава доблестно от своите воини. — Обърна се към Гардан. — Сменете постовете по стените. Сигурно няма да ни оставят много време да се порадваме на победата.
Думите му сякаш подействаха като знак, защото откъм поста на най-близката кула отекна вик:
— Ваше височество, вижте долу!
Арута видя, че цуранските бойни редици се престрояват, и въздъхна уморено:
— Няма ли край?
Но вместо очаквания щурм от първия ред на цураните напред пристъпи един-единствен мъж, явно офицер, с висок гребен на шлема. Мъжът посочи към стените и целият цурански строй избухна в шумни възгласи. Мъжът пристъпи още напред, в обсега на лъковете, спря и пак посочи към стената. Синята му броня заблестя под лъчите на утринното слънце. С всеки пореден жест към стената враговете надаваха гръмки възгласи.
— Предизвикват ли ни? — промълви Гардан, загледан в странната сцена долу, докато мъжът обръщаше гръб на стената, без да го е грижа за грозящата го опасност, и закрачи бавно назад към бойните редици на своите.
— Не — отвърна Амос Траск, застанал до Гардан. — Мисля, че отдават почест на храбрия си противник. — Амос леко поклати глава. — Странен народ.
— Дали изобщо някога ще ги разберем тези хора? — попита Арута.
Гардан постави ръка на рамото на принца.
— Съмнявам се. Вижте! Та те напускат бойното поле.
Цураните се оттегляха към шатрите си, извън руините на град Крудий. Оставиха няколко наблюдателни поста да следят замъка, но беше явно, че на главните сили отново е заповядан отбой.
— На тяхно място щях да разпоредя нов щурм — каза Гардан. Гласът му издаваше изумление. — Би трябвало да знаят, че сме почти напълно изтощени. Защо не предприемат нов щурм?
— Кой знае? — отвърна Амос. — Може би и те се умориха.
— Тази нощна атака носеше някакъв смисъл, който не разбирам — каза Арута и поклати глава. — Може би с времето ще разберем какво кроят. Оставете постове по стените, но хората да се оттеглят да отдъхнат в двора. Наредете да им донесат храна от кухнята и вода да се измият. — Заповедите се предадоха от уста на уста и мъжете заоставяха постовете: някои насядаха направо по пасажа под бойниците — бяха твърде изтощени, за да се домъкнат по стълбите в двора. Другите се добраха долу, нахвърляха оръжията си наоколо и насядаха в сянката на стената, докато носачите на замъка разнасяха ведра с вода. Арута се облегна на стената и промълви почти на себе си: