Допи остатъка от виното и изчака слугата да му долее.
— Според всички признаци, почти всеки моредел на юг е тръгнал към Северните земи. Изглежда, че оттук са минали поне хиляда от тях. Колко още ще минат по този път през лятото и когато паднат дъждовете, не мога да преценя. — Отново отпи. — Цураните ще трябва да пазят източния си фланг, а няма да е зле за тях да се пазят и от юг. Моредел са изтощени от глад и могат да рискуват да нападнат лагера им, докато основните им сили щурмуват стените на замъка. Ако се развихри битка от три страни, ще настъпи бъркотия.
— Добре си се справил, майсторе на лова — каза Арута.
— Благодаря, ваше височество. — Мартин се засмя. — Никога не бях си помислял, че един ден мога да чакам с радост появата на Тъмното братство в лесовете на Крудий.
Арута забарабани с пръсти по масата.
— Остават още две-три седмици преди да можем да очакваме войските от Тулан и Карс. Ако Тъмните братя притиснат здраво цураните, ще можем да си отдъхнем поне малко. — Погледна към Мартин. — На изток какво става?
Дълголъкия изпъна ръце на масата.
— Не можахме да се доближим достатъчно, за да разберем, но явно кроят нещо. Имат доста хора, пръснати из леса. Ако моредел не бяха по петите ни, нямаше да ни се наложи да се връщаме толкова бързо и щяхме да разберем какво кроят.
— Жалко, че не знам какво правят там — въздъхна Арута. — Тези нощни щурмове със сигурност прикриват някоя хитрост.
— Боя се, че много скоро ще го разберем — каза Гардан. Арута стана, останалите също се надигнаха.
— Така или иначе, чака ни много работа. Но ако не нападнат тази нощ, всички ще се възползваме да отдъхнем малко. Наредете да се поставят постове, останалите хора да се приберат в бараките и да поспят. Ако потрябвам, ще бъда в стаята си.
Арута бавно закрачи към стаята си. Изтощеният му ум се помъчи да удържи и разнищи нещата, за които знаеше, че са най-важните, но после той се предаде. Успя да свали само снаряжението си и рухна в постелята си съвсем облечен. Бързо заспа, но сънят му бе тревожен и накъсан.
Цяла седмица не последваха атаки — цураните се пазеха от преселващото се на север Братство на Тъмната пътека. Както предсказа Мартин, моредел бяха озверели от глада и на два пъти бяха ударили срещу самото ядро на цуранския стан.
На осмия следобед след първата атака на моредел цураните отново започнаха да се трупат на бойното поле пред замъка. Строят им отново бе набъбнал от придошлите подкрепления от изток. Съобщенията, донесени от гълъби между Арута и баща му, говореха за усилени боеве и на източния фронт. Лорд Боррик допускаше, че Крудий се щурмува от пресни сили, прехвърлени от света на цураните, защото нямаше никакви сведения за раздвижване на войски по неговия фронт. Пристигнаха и други, носещи облекчение вести от Карс и Тулан. Войниците на барон Толбърт бяха тръгнали от Тулан два дни след пристигането на съобщението от Арута и флотата щеше да се присъедини към тази на барон Белами в Карс. В зависимост от ветровете, флотата, носеща така чаканата помощ, щеше да пристигне след една или две седмици.
Арута стоеше на обичайното си място зад зъберите на западната стена, Мартин Дълголъкия бе до него. Гледаха как цураните заемат позиции под лъчите на гаснещото на запад слънце.
— Изглежда — каза Арута, — тази нощ ще предприемат решителен щурм.
— Явно са разчистили терена наоколо от неприятелски съседи поне за известно време — отвърна Дълголъкия. — Моредел ни спечелиха малко време, ваше височество, но само толкова.
— Чудя се колко ли от тях ще успеят да стигнат до Северните земи?
Дълголъкия сви рамене.
— Не повече от един на всеки пет. И при най-добри условия пътят от Зеленото лоно до Северните земи е дълъг и много труден. А сега…
По стълбите от двора се изкачи Гардан.
— Ваше височество, наблюдателят на кулата докладва, че цураните са в готовност за атака.
Още докато го изричаше, цураните нададоха бойните си викове и се понесоха напред. Арута извади меча си и даде заповед катапултите да открият стрелба. Последваха ги стрелците, изсипвайки порой от сеещи смърт стрели върху настъпващите пълчища, но цураните продължаваха да прииждат.
През цялата нощ вълна след вълна от пришълци в яркоцветни брони връхлитаха срещу западната стена на замъка. Повечето загиваха долу на полето, но малка част успяваха да се покатерят по стените и да прехвърлят зъберите. И те загиваха. Но прииждаха все нови и нови.
Шест пъти поред се разби цуранската вълна в защитата на Крудий и сега нападателите се готвеха за седмия щурм. Арута, целият в прах и кръв, се разпореждаше с подреждането на отпочиналите резерви по стената. Гардан се взираше на изток.