— Ако издържим и този път, зората е близо. После ще отдъхнем малко — довърши той с глас, пресипнал от умората.
— Ще издържим — отвърна Арута и собственият му глас прозвуча също толкова уморено в ушите му като този на Гардан.
— Арута?
Арута се обърна. Роланд и Амос се качваха по стъпалата. Зад тях вървеше още един мъж.
— Сега пък какво има? — попита принцът.
— Не се забелязва никаква активност по другите стени, но има нещо, което трябва да видиш лично — отговори Роланд.
Арута разпозна третия мъж. Беше Луис, ловецът на плъхове в замъка. Отговаряше за опазването на цитаделата от напастта на гризачите. Внимателно носеше нещо в ръцете си.
Арута се вгледа — беше един от неговите дресирани за лов на плъхове порове. Зверчето леко потръпваше под светлината на близкия факел.
— Ваше височество — заговори Луис с глас, пресипнал от вълнение. — Това е…
— Какво толкова?! — прекъсна го нетърпеливо Арута. Като се имаше предвид очакваният всеки миг нов щурм, нямаше време за скръб за нечий домашен любимец.
Тъй като Луис явно бе съсипан от загубата на ценното обучено зверче, заговори Роланд:
— Поровете на ловеца на плъхове не са се върнали преди два дни. Само този е допълзял до склада. Луис го намерил преди няколко минути.
Луис продължи задавено:
— Всички са много добре обучени, ваше благородие. Щом не се върнаха, значи някой им е попречил да се върнат. Бедното ми порче, стъпкали са го. Гръбнакът му е прекършен. Сигурно е пълзял с часове, докато се върне.
— Не разбирам какво му е толкова важното на всичко това — каза Арута.
Роланд стисна принца за лакътя.
— Арута, поровете ловят плъховете в дупките под замъка.
Изведнъж на Арута му просветна. Той се обърна към Гардан и каза:
— Сапьори! Цураните сигурно копаят под източната стена.
— Това поне обяснява защо нападат непрекъснато откъм западната стена — за да ни отвличат — отвърна Гардан.
— Гардан, поеми командата по стените — каза Арута. — Амос, Роланд, елате с мен.
Арута се затича по стъпалата и през двора. Извика бежешком на група отдъхващи войници да го последват, като вземат лопати. Стигнаха малкия двор зад цитаделата и Арута каза:
— Трябва да го намерим този тунел и да го сринем.
— Стените ви са издадени навън при основата и са много дебели — каза Амос. — Сигурно са разбрали, че не могат да подпалят гредите на тунела, за да сринат тази стена и да отворят проход. Ще се опитат да вкарат сила през тунела на терена на замъка или в цитаделата.
Роланд го погледна с тревога.
— Карлайн! Тя и останалите дами са в мазето!
— Вземи няколко души и бегом в мазетата — разпореди се Арута.
Роланд се затича. Арута коленичи на плочите и опря ухо до земята. Другите го последваха — местеха се из двора и се ослушваха за тъпите удари на кирки някъде долу.
Карлайн седеше неспокойно до лейди Марна. Дебелата й бивша гувернантка се бе вторачила демонстративно в плетивото си въпреки нервното шумолене на изплашените жени в мазето. Шумът на битката от стените стигаше до тях като далечно ехо, приглушено от дебелите зидове на цитаделата. А сега бе настъпила не по-малко изнервяща тишина.
— О! Да седя тук като птица в клетка! — изпъшка Карлайн.
— Стените не са подходящо място за една дама — последва резкият отговор на лейди Марна.
Карлайн стана, закрачи нервно из мазето и каза:
— Превръзки поне мога да правя и да нося вода. Всички жени го могат.
Другите дворцови дами се спогледаха слисани, сякаш принцесата бе загубила ума си. Никоя не можеше да си представи, че ще я подложат на такова изтезание.
— Ваше височество, моля ви — сгълча я лейди Марна. — Трябва да стоите тук и да чакате търпеливо. Ще има достатъчно работа, щом битката свърши. Сега трябва да си отпочинете.
Карлайн понечи да възрази, но изведнъж се спря и вдигна ръка.
— Нещо да чувате?
Другите престанаха с шумоленето и също се заслушаха. Откъм пода се чуваше леко почукване. Карлайн коленичи на каменната плоча.
— Милейди, това е недопустимо… — заговори лейди Марна.
Карлайн я прекъсна с властно махване на ръка.
— Тихо! — Опря ухо на плочата. — Има нещо…
Лейди Глинис потръпна.
— Плъхове сигурно са плъзнали. Долу ги има стотици. — Изражението й показваше, че за нея това е точно толкова неприятно, коркото и боевете навън.
— Тишина! — заповяда Карлайн.
Откъм пода се чу пукот и Карлайн бързо се изправи. В следващия миг сред камъните на пода се появи цепнатина и принцесата бързо измъкна сабята си. Между плочите се показа връх на длето, после камъкът изведнъж се обърна и го избутаха навън.