Сред пода зейна дупка и дамите се разпищяха. На светлината изникна най-напред едно изумено лице, след това цуранският воин, с изцапана от прахта в тунела коса, се опита да се измъкне навън, но сабята на Карлайн го промуши в гърлото.
— Навън! Викнете стражите! — извика тя.
Повечето жени останаха замръзнали по местата си, без да могат да помръднат от ужас. Лейди Марна надигна едрото си туловище от скамейката, на която се бе разположила, и зашлеви едно запищяло момиче от града. Момичето изгледа дебелата дама с широко отворени от ужас очи и после се затича към стълбите. Като по сигнал, останалите хукнаха след него и запищяха за помощ.
Карлайн изгледа как цуранинът бавно залитна назад и падна, запушвайки дупката в пода. Около нея се появиха нови цепнатини и ръце, които издърпаха каменните плочи навътре във все по-разширяващия се отвор. Лейди Марна вече бе изминала половината разстояние до стълбите, когато видя, че Карлайн стои на място.
— Принцесо! — изпищя тя.
Втори мъж се опита да се изкатери горе и Карлайн му нанесе смьртоносен удар. И миг след това се наложи да отстъпи назад, защото камъните под краката й се срутваха. Цураните бяха завършили прохода си с голямо отверстие и сега измъкваха плочите надолу, за да могат да изскочат на рояк и да смажат защитниците.
Един успя да се измъкне напред, избута Карлайн на една страна и отвори място на друг да се изкатери. Лейди Марна се затича назад към бившата си повереничка, спря до една от разхлабените алочи, надигна камъка и го стовари върху незащитения с шлем череп на втория, който изрева нещо неразбрано и падна върху напиращите след него.
Карлайн прониза следващия и изрита още един в лицето.
— Принцесо! — извика лейди Марна. — Трябва да бягаме!
Карлайн не отвърна. Отбягна удара, насочен към крака й от един цуранин, който след това скочи пъргаво обратно в дупката. Друг се изкатери от уширяващия се отвор и лейди Марна запищя. Мъжът инстинктивно се извърна към звука и Карлайн го прониза в хълбока. Трети цуранин излезе и надигна назъбен меч, за да посече лейди Марна, и Карлайн скочи към него и заби върха на сабята си във врата му. Мъжът потръпна и падна, а пръстите му пуснаха острието на оръжието, в което се бяха впили. Карлайн сграбчи лейди Марна под мишницата и с всичка сила я затегли към стълбището.
Десетина цурани изпълзяха от широката дупка и Карлайн спря до стълбището. Лейди Марна застана до обичната си принцеса. Цураните запристъпваха бдително — момичето бе убило достатъчно техни другари, за да събуди почитта им, както и предпазливостта им.
Изведнъж някой силно блъсна момичето настрана — Роланд се нахвърли срещу цураните, а след него — отряд от гвардията на цитаделата. Младият скуайър бе изпаднал в дива ярост заради момичето и събори трима цурани още с връхлитането си. Те се затъркаляха назад и пропаднаха в дупката, а с тях — и Роланд.
— Роланд! — изкрещя Карлайн.
Още стражи изтичаха покрай принцесата и влязоха в схватка с цураните, други наскачаха в дупката. От тунела се понесоха пъшкания и стонове, викове и ругатни.
Един гвардеец хвана Карлайн под мишницата и я повлече нагоре по стълбите. Тя го последва безсилна пред здравата мъжка хватка, без да спира да крещи:
— Роланд!
Войниците на Крудий копаеха яростно и тъмният тунел се изпълваше с пъшкания от усилието. Арута бе намерил цуранския тунел и бе заповядал да се прокопае шахта до него. Сега дълбаеха насрещен тунел, за да засекат цураните до стената. Амос се бе съгласил с преценката на Арута, че трябва да изтласкат цураните назад, отвъд стената, преди тунелът да се срути, и да затворят достъпа им към замъка.
Едно от сечивата проби и мъжете трескаво започнаха да разчистват пръстта, за да си отворят проход към тунела на цураните. Занабиваха припряно широки талпи и набързо сковани крепежи, за да не се срути земята и да ги затрупа.
В цуранския тунел се натъкнаха на ужасна суматоха. Цуранските воини и малкият отряд на Роланд се бяха вкопчили в схватка в тъмното. Мъже се сражаваха и гинеха в подземния сумрак. Невъзможно бе да се внесе какъвто и да било ред в стълкновението в толкова тясното пространство. Някъде встрани едва мигаше преобърнат фенер и мяташе смътна светлина.
Арута викна на войника зад себе си:
— Доведи още хора!
— Слушам, ваше височество! — отвърна войникът и се върна назад по шахтата.
Арута навлезе в тунела на цураните. Височината му беше едва пет стъпки, така че се налагаше да се приведе, за да се движи, но се оказа достатъчно широк, за да могат да преминат трима души едновременно, рамо до рамо. Арута стъпи на нещо меко, което изстена от болка. Принцът продължи напред към шума на битката.