— Не бих се помръднал и срещу половината херцогство на баща ти.
Тя го изгледа раздразнено.
— Защо се хвърли срещу враговете така?
Роланд я изгледа искрено смутен.
— Всъщност просто се препънах по стълбите и не можах да се спра.
Тя опря брадичка на челото му и чу смеха на Арута и Амос.
— Лъжец. А аз те обичам — промълви тихо момичето.
Арута се изправи и поведе Амос със себе си, за да оставят Роланд и Карлайн насаме. На ъгъла се сблъскаха с доскорошния цурански роб Чарлз — той носеше вода за ранените. Арута го спря.
— Какво стана с теб?
Чарлз се усмихна широко и отвърна:
— Хубав бой. Скочи в дупка. Чарлз добър воин.
Бившият цурански роб беше пребледнял и леко залиташе. Арута замълча, след което му даде знак да продължи работата си. Щастлив, Чарлз се забърза, а Арута попита Амос:
— Ти как смяташ?
Амос се изсмя.
— Имал съм си доста работа с измамници и мошеници, ваше височество. Не знам кой знае колко за тези цурани, но смятам, че този човек е свестен.
Арута изгледа през рамо Чарлз, който поднасяше вода на насядалите войници, без да обръща внимание на собствените си рани и умора.
— Това без съмнение е сериозно. Да скочи в шахтата, без никой да му е наредил. Ще трябва да помисля за предложението на Дълголъкия да му се предложи служба.
Призори дворът вече бе притихнал и само петното разкаляна земя на мястото на запълнената шахта и дългата падина от цитаделата до външната стена издаваше, че през нощта се е случило нещо необичайно.
Фанън куцукаше по стената. Раната му беше почти зараснала, но той все още не можеше да върви без помощ и отец Тъли го подкрепяше.
Арута се усмихна на мечемайстора и грижливо го подхвана под едната мишница да помогне на Тъли. Наблизо стояха Гардан, Амос Траск, Мартин Дълголъкия и група войници.
— Какво е това? — изръмжа Фанън и навъсеното му от яд лице развесели дружината на стената. — Капка ум ли не е останала в главите ви, че ме измъквате от меката постеля да ви командвам?
Арута му посочи към морето. На хоризонта се виждаха дузина блестящи под лъчите на утринното слънце над сините вълни петънца.
— Флотата от Карс и Тулан приближава южния бряг.
После посочи към кипящия като мравуняк лагер на цураните.
— Днес ще ги изтласкаме. До утре по това време ще прочистим целия район от пришълците. Ще ги подгоним на изток, без да ги оставим да си поемат дъх. Много време ще мине преди отново да се осмелят да дойдат тук със сила.
Фанън промълви тихо:
— Вярвам, че си прав, Арута. — Старият воин помълча малко и добави: — Докладваха ми за командването ти, принце. Справил си се добре. Помогна много на баща си и на Крудий.
Развълнуван от похвалата на мечемайстора, Арута се опита да я омаловажи, но Фанън го прекъсна:
— Не, ти направи всичко, което трябваше, че и повече. Ти се оказа прав. С тези хора не бива да сме излишно предпазливи. Трябва да ги бием във всеки удобен момент. — Той въздъхна. — Вече съм стар, Арута. Време е да се оттегля и да предам бойния занаят в ръцете на младите.
— Ти ли си стар? — презрително изсумтя Тъли. — Когато още те повиваха в пелени, аз вече бях жрец.
Фанън се разсмя с останалите на тази явна лъжа, а Арута каза:
— Трябва да знаеш, че ако съм се справил добре, то е защото си ме учил ти.
Тъли стисна Фанън за лакътя.
— Може да не си чак толкова стар, но си болен. Хайде да те връщаме в цитаделата. От утре ще можеш да вървиш по-добре. До някоя и друга седмица ще подтичваш и ще раздаваш заповеди наляво-надясно.
Фанън се усмихна вяло и се остави на Тъли да го поведе надолу по стълбите. Когато се скри, Гардан каза:
— Мечемайсторът е прав, ваше височество. Баща ви ще се гордее с вас.
Арута се взря мълчаливо в приближаващите се кораби и изпитото му лице потъмня. После принцът тихо промълви:
— Ако се справих добре, то е, защото разчитах на помощта на добри мъже, много от които вече не са между нас. — Въздъхна дълбоко и продължи: — Ти свърши много работа в удържането на тази обсада, Гардан. Както и ти, Мартин.
Двамата само кимнаха.
— И ти също, пирате — каза Арута. — И ти изигра голяма роля. Много ти дължим.
Амос Траск се опита да си придаде скромност, но не успя.
— Е, ваше височество, просто се постарах да си опазя кожата цяла-целеничка, както и на всички останали. — После се ухили. — Но битката си я биваше.
Арута отново погледна към морето.
— Да се надяваме, че скоро ще приключим за дълго с хубавите битки. — Отдръпна се от стената и се запъти към стълбите. — Разпоредете се всички да се подготвят за атака.
Карлайн стоеше на върха на южната кула, прегърнала Роланд през кръста. Скуайърът беше пребледнял от раната, но иначе веселият му дух се бе възвърнал.