Пъг усети как нечии ръце го сграбчват, остра болка прониза гърдите му. Пресегна се слепешком към нападателя и се счепка с него за оръжието. Нов замах и дясната му ръка бе прерязала през дланта. Изведнъж нападателят извика и Пъг усети, че трето тяло се е нахвърлило върху този, който искаше да го убие.
В бараката нахлуха войници, понесли фенери, и Пъг видя Лаури, легнал върху неподвижното тяло на Ногаму. Мечката все още дишаше, но ако се съдеше по стърчащата между ребрата му кама, нямаше да е за дълго.
Младият войник, който бе спасил живота на Пъг и Лаури, влезе и другите му направиха път. Той застана над тримата сбили се и попита късо:
— Мъртъв ли е?
Надзирателят отвори очи и прошепна:
— Жив съм, господарю. Но умирам от острие. — На плувналото му в пот лице се появи немощна, но пълна с предизвикателство усмивка.
Изражението на младия войник не издаде никакви чувства, но очите му сякаш блеснаха.
— Не мисля — отвърна той тихо и се обърна към двама от войниците. — Изнесете го и го обесете. Няма да има почести, които неговият клан да възпява. Трупа оставете на насекомите. За назидание, че е престъпил заповедите ми. Хайде.
Лицето на умиращия пребледня, устните му се сгърчиха.
— Не, господарю! Моля ви, позволете ми да умра от оръжието. Само още няколко минути. — От устата му бликна кървава пяна.
Двама яки войници хванаха Ногаму и без да мислят за болката му, го повлякоха навън. Воят му прокънтя пронизително. Силата, останала в гласа му, беше смайваща, сякаш страхът му от въжето бе разбудил стаена мощ.
Всички в стаята останаха замръзнали, докато звукът не секна с приглушен вик. Тогава младият офицер се обърна към Пъг и Лаури. Пъг се надигна и от дългия плитък прорез на гърдите му бликна кръв. Стисна ранената си длан с другата си ръка. Беше срязана дълбоко и пръстите отказваха да се движат.
— Доведи ранения си приятел — изкомандва младият войник Лаури.
Лаури помогна на Пъг да се изправи и последваха офицера извън робската барака. Той ги поведе през двора към собствената си барака, нареди им да влязат и заповяда на един от пазачите да доведе знахаря на лагера. Остави ги да стоят мълчаливо, докато лечителят пристигне. Беше стар цуранин, облечен в робите с цветовете на един от боговете им — кой точно, никой от двамата мидкемийци не можеше да каже. Той огледа раните на Пъг и прецени, че тази на гърдите му е повърхностна. Виж, с ръката щяло да е по-трудно.
— Раната е дълбока, мускулите и сухожилията са прерязани. Ще се изцери, но няма да може да я движи добре и да хваща здраво. Най-вероятно ще става само за по-лека работа.
Войникът кимна със смесица от отвращение л нетърпение.
— Добре. Превържи раните и ни остави.
Лечителят се залови да почисти раните, направи няколко шева, намаза раните с някакъв мехлем, превърза ги, предупреди Пъг да ги пази чисти и излезе. Пъг преодоля болката с помощта на древното упражнение на духа, на което го бе научил Кълган.
След като знахарят излезе, войникът изгледа двамата роби и каза:
— Според закона би трябвало да ви обеся за това, че убихте надзорника.
Те не отвърнаха нищо — не им бе разрешил да говорят.
— Но тъй като обесих надзорника, имам право да запазя живота ви, стига това да отговаря на целите ми. Мога просто да ви накажа за това, че го наранихте. — Замълча. — Смятайте се за наказани.
После махна с ръка и каза:
— Сега си вървете, но се явете тук призори. Трябва да реша какво да правя с вас.
Те напуснаха с чувството, че са извадили удивителен късмет, защото нормалното в подобни случаи бе вече да висят обесени до надзирателя. Докато пресичаха двора, Лаури тихо каза:
— Чудя се за какво беше всичко това.
— Толкова ме боли, че не мога и да се чудя — отвърна Пъг. — Само съм благодарен, че ще видим утрото.
— Мисля, че младият господар крои нещо.
— Все едно. Отдавна съм се отказал да се опитвам да разбирам господарите ни. Тъкмо затова останах жив толкова дълго, Лаури. Просто правя каквото ми кажат и търпя. — Пъг посочи дървото, на което висеше трупът на надзирателя, осветен от бледа лунна светлина. Тази нощ бе изгряла само малката луна. — Твърде лесно е да свършиш така.
— Може би си прав. Но аз продължавам да мисля за бягство.