Те се поклониха и тръгнаха към къщата. На влизане Пъг едва не се сблъска с една излязла иззад ъгъла девойка. Беше облечена в робски халат и носеше огромен куп пране. Купът се разпиля по коридора.
— О! — проплака момичето. — Тъкмо ги бях изпрала! Сега ще трябва да ги плакна отново.
Пъг бързо се наведе да й помогне да ги събере. Беше висока за цуранка, почти с неговия ръст и със стройно тяло. Кафявата й коса беше прибрана назад, а кафявите очи — премрежени от дълги мигли. Пъг сцря да събира прането и се загледа в лицето й с нескрита възхита. Тя се смути от втренчения му поглед, после набързо досъбра останалото пране и се забърза по коридора. Лаури изгледа продължително гъвкавата й фигура и мургавите й бедра, показващи се щедро под късата робска дреха, после потупа Пъг по рамото.
— Ха! Казах ли ти, че нещата ни ще тръгнат на добре!
Излязоха от къщата и се приближиха до кухненската пристройка. Миришеше на вкусни гозби.
— Май направи впечатление на това момиче, Пъг.
Пъг нямаше много опит с момичетата и ушите му пламнаха. В робския лагер се говореше главно за жени и това, повече от всичко друго, го караше да се чувства като недорасляк. Обърна се да види дали Лаури не се забавлява за негова сметка и видя, че русокосият бард се е зазяпал назад. Проследи погледа му и зърна свенливо усмихнато личице, което бързо се дръпна от един от прозорците на къщата.
На другия ден домашната прислуга се разшета припряно, вдигайки невъобразима врява. Роби и слуги щъкаха навсякъде, за да подготвят всичко за предстоящото пътуване на север. Пъг и Лаури бяха оставени на мира, тъй като никой от домакинството не се оказа достатъчно свободен, за да им възложи някаква задача. Седяха под сянката на едно голямо, приличащо на върба дърво, наслаждаваха се на необичайното си безделие и гледаха суматохата наоколо.
— Тези хора са луди, Пъг. Дори при тръгване на големи търговски кервани не съм виждал толкова шетня. Сякаш са решили да помъкнат всичко със себе си.
— Може и да са решили. Тези хора вече с нищо не могат да ме изненадат. — Пъг стана и се облегна на ствола на дървото. — Тук съм виждал неща, противни на всякаква логика.
— Вярно. Но ако беше видял толкова страни, колкото мен, щеше да разбереш, че колкото по-различни изглеждат нещата, толкова по-голямо е сходството им.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм съвсем сигурен, но предстои нещо много сериозно и имам чувството, че ние с теб сме част от него — тихо каза Лаури. — Ако си отваряме очите добре, може да го обърнем в своя полза. Никога не го забравяй. Поиска ли ти човек нещо, винаги можеш да се спазариш, все едно колко голяма е разликата в положението ви.
— Разбира се. Дай му каквото иска и той ще те остави да живееш.
— Много си млад за такъв цинизъм — сряза го Лаури и очите му светнаха насмешливо. — Чуй какво ще ти кажа. Остави позата на светска умора за стария скитник като мен и гледай да не пропуснеш поне една възможност.
Пъг изсумтя.
— Каква възможност?
— Ами например — отвърна Лаури и посочи зад Пъг — на онова момиченце, което едва не събори вчера, изглежда, му е доста трудно да вдига онези сандъци. — Пъг се обърна и видя малката перачка, която се мъчеше с няколко тежки сандъка, струпани за товарене по колите. — Мисля, че ще е благодарна, ако някой й помогне, какво ще кажеш?
На лицето на Пъг се изписа явно объркване.
— Какво…
Лаури леко го подбутна.
— Хайде, тъпако. Малко помощ сега, а утре… кой знае?
Пъг се запъна.
— Утре ли?
— Богове! — изсмя се Лаури и го подритна по задника.
Смехът на трубадура бе заразителен и Пъг пристъпи до девойката усмихнат. Тя тъкмо се мъчеше да повдигне един от големите дървени сандъци върху друг. Пъг го взе от ръцете й и каза:
— Остави на мен.
Тя колебливо отстъпи.
— Не е тежък. Просто е много високо за мен — Извръщаше очи навсякъде, но не и към Пъг.
Пъг лесно надигна сандъка и го намести върху другите. Ранената ръка малко го заболя.
— Готово — отрони той с привидна небрежност.
Девойката отметна с длан кичура, паднал на челото й, и каза смутено:
— Ти си варварин, нали?
— Вие ни наричате така. Смятам, че съм не по-малко цивилизован от всеки друг наоколо.
Тя се изчерви.
— Не исках да те обидя. Моите сънародници също ги наричат варвари. Всеки, който не е цуранин, го наричат така. Исках да кажа, че си от онзи, другия свят.
Пъг кимна.
— Как се казваш?
— Катала — отвърна тя. — А ти?
— Пъг.
Тя се усмихна.
— Странно име. Пъг. — Каза го така, сякаш й допадаше.
В този момент хадонра Септием — стар, но жилав мъж с осанка на пълководец ветеран — излезе от къщата.