Пердето на носилката се дръпна. Робите я свалиха на земята и господарят на Шинцаваи слезе. Хокану бе дотичал от мястото си при стражите в тила на кервана и сега прегръщаше ездача. След това конникът прегърна владетеля на Шинцаваи и каза:
— Татко! Радвам се, че те виждам.
Господарят на Шинцаваи отвърна:
— Касуми! Щастлив съм, че виждам първородния си син. Кога се върна?
— Само преди седмица. Канех се да отида в Джамаи, но чух, че сте тръгнали насам, и реших да изчакам.
— Колко се радвам. Тези с тебе кои са? — Той посочи трите същества.
— Този — отвърна Касуми и посочи първия — е щурмови водач Кс’калак. Току-що се връща от битка с дребните в планините на Мидкемия.
Съществото пристъпи напред, вдигна ръка — съвсем като човешка — за поздрав и проговори с висок писклив глас:
— Слава, Камацу, господарю на Шинцаваи. Чест и слава на твоя дом.
Господарят на Шинцаваи леко се поклони.
— Чест и слава на твоя рояк, Кс’калак. Чо-джа са винаги добре дошли за нас гости.
Съществото отстъпи и зачака. Господарят се извърна и погледна коня.
— Какво е това, което яздиш, сине?
— Кон, татко. Същество, което варварите яздят в битка. Разказвал съм ти за конете. На неговия гръб мога да тичам по-бързо от най-бързия бегач чо-джа.
— Как се задържаш на него?
По-големият син на Шинцаваи се засмя.
— Боя се, че трудно. Варварите използват някакви хитрини, които тепърва трябва да изуча.
— Може би ще ти уредим уроци — усмихна се Хокану.
Касуми го плесна закачливо по гърба.
— Помолих няколко варвари да ме научат, но за съжаление вече са мъртви.
— С мен има двама, които още не са.
Касуми погледна зад брат си и видя Лаури, който стърчеше с една глава над останалите насъбрали се роби.
— Аха. Е, ще трябва да го помоля. Татко, с твое позволение ще се върна в имението, за да подготвя посрещането ви.
Камацу прегърна сина си и му даде позволението си. Касуми се хвана здраво за гривата на коня, метна се на гърба му, махна с ръка в препусна обратно.
— Виждал ли си досега от тия същества? — попита Лаури Пъг. Пъг кимна.
— Да. Цураните ги наричат чо-джа. Живеят на рояци в могили като огромни мравуняци. Цуранските роби ми казваха, че обитавали този свят открай време. Лоялни са към Империята, макар че, както си спомням, един разправяше, че всеки рояк си имал кралица.
Лаури погледна напред и каза:
— Не бих искал да застана пред някой от тях спешен. Виж ги само как бягат.
Пъг замълча. Думите на сина на Шинцаваи за дребосъците в планините бяха събудили в него стари спомени. Ако Томас бе жив, сега трябваше да е зрял мъж. Ако бе жив.
Домът на имението Шинцаваи се оказа огромен. Спокойно можеше да мине за най-голямата сграда, която Пъг бе виждал тук, ако се изключеха храмовете и дворците. Издигаше се на билото на най-високия хълм в околността, откъдето се виждаше на няколко мили околовръст. Самата къща имаше обикновена форма като тази в Джамар, но беше няколко пъти по-голяма. Градската къща лесно щеше да се побере в централната градина на тази. Зад нея се разполагаха пристройките, кухнята и жилищата за робите.
Пъг се помъчи да огледа колкото може повече от градината, тъй като минаваха бързо през нея, и хадонра Септием го сгълча:
— Живо, не се мотай.
Пъг ускори крачките си и настигна Лаури. И все пак, макар и от бегъл поглед, градината го впечатли силно. До трите езерца, разположени сред ниски, отрупани с цвят храстчета, бяха посадени няколко големи сенчести дървета. На много места из градината имаше каменни пейки за отдих, а около тях се виеха покрити с дребен чакъл грижливо подравнени пътечки. Самата сграда се издигаше около този миниатюрен парк на височина три етажа. Горните два етажа бяха с тераси, свързани със стълбища. По тях бързаха слуги, но в градината или поне в тази част, през която преминаваха в момента, не се виждаше никой.
Стигнаха до една плъзгаща се врата и Септием се обърна към двамата и строго каза:
— Вие, варварчета, ще внимавате как се държите пред господарите на този дом, иначе, кълна се в боговете, кожицата ви ще съдера. А сега бързо се захващайте с това, което ви казах, за да не съжалите, че господарят Хокану не ви е оставил в блатата.
После плъзна вратата настрани и съобщи за пристигането на робите. Отвътре се чу заповед да влязат и Септием ги подкара. Озоваха се в многоцветно осветена стая — дневният светлик преминаваше през голямата полупрозрачна врата, покрита с рисунки. По стените висяха дърворезби, тъкани пана и картини, всички с много фина изработка. Подът, по обичая на цураните, беше отрупан с възглавнички. На една голяма възглавница седеше Камацу, господарят на Шинцаваи. Срещу него се бяха разположили двамата му сина. Всички бяха облечени в къси халати от скъпа тъкан и с широка кройка, каквито тук използваха при отдих. Пъг и Лаури застанаха със сведени към пода очи и зачакаха да ги заговорят. Хокану проговори първи.