През това време той бе направил едно малко откритие, което донякъде пооблекчи тегобата на пленничеството му. Зад стоборите на нийдра се беше натъкнал на колибка, пълна с джавкащи и палаво махащи с опашки кученца. Бяха единствените съвсем подобни на мидкемийски животинчета, които беше срещал в Келеуан, и той изпита необяснима радост от това. Върна се тичешком в стаята им, взе Лаури и го заведе при колибата. Сега, по време на почивката, седяха сред игриво подскачащите наоколо кученца.
Шумната им игра разсмя Лаури. Не приличаха на ловните хрътки на херцога, бяха с по-дълги крака и по-мършави. Ушите им бяха остри и щръкваха при всеки звук.
— Виждал съм и преди от тази порода, в Гълби. Това е едно градче по Великия северен търговски път на Кеш. Наричат ги „сиви хрътки“ и ги използват за гонитба на дивите котки и антилопите из степите край Долината на слънцето.
Грижещият се за кучкарника роб, мъж с провиснали вежди, казваше се Рахмад, дойде при тях, изгледа ги подозрително и попита:
— Какво правите тук?
Лаури изгледа строгия мъж и подръпна закачливо муцунката на едно от разлудувалите се палета.
— Не сме виждали кучета, откакто напуснахме родната си земя, Рахмад. Господарят ни е зает с Великия и решихме, че можем да навестим чудесния ти кучкарник.
При споменаването на „чудесния кучкарник“ лицето на навъсения роб видимо просветна.
— Старая се да ги пазя здрави и да са добре. Трябва да ги държим заключени, защото се опитват да гонят чо-джа, които никак не ги обичат. — За миг Пъг си помисли, че може би са ги докарали от Мидкемия като коня, но когато попита откъде са ги взели, Рахмад го изгледа, сякаш го взе за побъркан, и каза: — Ти да не си стоял много на слънце, че говориш така? Винаги е имало кучета.
По-късно същата нощ Пъг се събуди и видя тъкмо влизащия в стаята им Лаури.
— Къде беше?
— Шшт! Цялата прислуга ли искаш да разбудиш? Хайде, спи.
— Къде си ходил? — попита шепнешком Пъг.
Видя ухилената физиономия на Лаури в сумрака.
— Посетих една помощничка в кухнята да… си побъбрим.
— Охо. Алморела ли?
— Да — отвърна весело приятелят му. — Страхотна е.
Младата робиня, работеща в кухнята, беше хвърлила око на Лаури още откакто пристигнаха с кервана преди четири дни.
— И ти трябва да се сприятелиш с някоя — каза Лаури. — Така нещата започват да изглеждат съвсем другояче.
— Има си хас — отвърна Пъг със смесица от неодобрение и завист. Алморела беше ведро и усмихнато момиче, почти на годините на Пъг, с весели тъмни очи.
— Онази мъничката, Катала, например. Струва ми се, че те харесва.
Бузите на Пъг пламнаха и той замери приятеля си с възглавницата си.
— Защо просто не млъкнеш и не легнеш да спиш?
Лаури едва потисна смеха си, изтегна се в постелята си и остави Пъг да размишлява сам.
Във вятъра се долавяше смътно предвестие за дъжд и Пъг със задоволство прие хладното му докосване. Лаури беше възседнал коня на Касуми, а младият офицер стоеше отстрани и го наблюдаваше. Лаури беше напътствал цуранските майстори в изработката на седло и сбруя и сега показваше как се използват.
— Този кон е обучаван за бой — подвикна Лаури. — Може да се кара с юздите. — И показа, като подръпна юздата от едната страна, после от другата. — Или с крака. — Вдигна ръце и показа на Касуми как се управлява с пети.
През последните три седмици бяха учили младия благородник на езда и той проявяваше вродена дарба. Лаури скочи на земята и Касуми го смени. Отначало цуранинът подкара непохватно — чувстваше се неловко върху седлото. Тялото му заподскача върху обикалящия кон и Пъг му подвикна:
— Господарю, стиснете го здраво с прасци! — Конят усети натиска и се затича в бърз раван. Вместо да се притесни от по-високата скорост, Касуми изглеждаше очарован. След което, без каквито и да било указания от страна на двамата роби, сръга здраво коня в хълбоците и животното препусна в галоп през полята.
Лаури го изгледа как профуча през ливадата и изпъшка:
— Или е роден ездач, или ще се убие.
Пъг кимна.
— Мисля, че има вроден усет. А и кураж не му липсва.
Лаури изскубна дълго стебло трева и го пъхна между зъбите си. Седна на тревата и зачеса кучката по ухото, колкото да я отвлече да не побегне след коня, толкова и да си поиграе с нея. Тя се изтъркули по гръб и закачливо захапа ръката му.