— Тук е по-различно, отколкото във вашия свят. — Стана му трудно с езика и премина на цурански. — Владетелят на всеки род е абсолютен господар на именията си. Всеки род принадлежи към някой клан и най-влиятелният владетел в клана е Военен вожд. В рамките на клана всеки друг владетел на род притежава някаква власт, според влиянието си. Шинцаваи принадлежат към клана Канацаваи. Ние сме вторият по влияние род след Кеда. Баща ми на младини е командвал войските на клана, бил е Военен вожд, или пълководец по вашите понятия. Но положението на родовете се мени от поколение на поколение, така че аз едва ли ще стигна до толкова висок сан.
— Водещите повелители на всеки клан заседават във Върховния съвет — продължи Касуми. — Те съветват Властелина на войната. Той управлява от името на императора, въпреки че императорът може да наложи възбрана над управлението му.
— Императорът някога налагал ли е такава възбрана над Властелина на войната? — попита Лаури.
— Никога.
— Как избират Властелина на войната? — попита Пъг.
— Трудно е да се обясни. Когато старият Властелин на войната умре, клановете се събират. Става голям събор на владетели, защото идват и главите на всички родове. Събират се, кроят, заговорничат и понякога се пролива кръв, но в края на краищата се избира нов Властелин на войната.
— Тогава какво пречи на клана на предишния Властелин на войната да си запази поста, след като той е най-влиятелният? — попита Пъг.
Касуми го погледна смутено.
— Не е лесно да се обясни. Може би трябва да си цуранин, за да го разбереш. Има закони, но по-важното е, че има обичаи. Колкото и власт да придобие един клан или един род в него, единствено владетелят на една от пет фамилии може да бъде избран за Властелин на войната. Това са Кеда, Тонмаргу, Минванаби, Оаксатукан и Ксакатекас. Така че на обсъждане подлежат само петима владетели. Сегашният Властелин на войната е от Оаксатукан, тъй че светлината на клана Канацаваи тлее смътно. Неговият клан, Омечан, сега е във възход. Съперничат им единствено Минванаби и засега те са в съюз във военните усилия. Такива са нещата.
Лаури поклати глава.
— Пред тези родове и кланове нашата политика изглежда проста.
Касуми се засмя.
— Това не е политика. Политиката е работа на партиите.
— Партии ли? — попита Лаури, явно съвсем оплел се в темата.
— Има много партии. Синьото колело, Златното цвете, Нефритовото око, Партията на прогреса, Военната партия и други. Родовете могат да принадлежат към различни партии, като всяка се стреми да удовлетвори нуждите си. Понякога се случва родове от един и същи клан да принадлежат към различни партии. Друг път се пресъюзяват, за да задоволят нуждите си в момента. Или могат да поддържат две партии наведнъж, или нито една.
— Но така управлението ви изглежда доста нестабилно — отбеляза Лаури.
Касуми се засмя.
— Опазило се е такова над две хиляди години. Ние имаме една стара поговорка: „В Съвета няма братя“. Запомни я и ще го разбереш по-добре.
Пъг много внимателно прецени следващия си въпрос.
— Господарю, във всичко това вие изобщо не споменахте за Великите. Защо?
Касуми спря да бърше коня и го изгледа продължително, след което поднови заниманието си.
— Те нямат нищо общо с политиката. Те са извън закона и нямат никакъв клан. Защо питаш?
— Просто защото се радват на голяма почит и тъй като един от тях наскоро гостува тук, помислих, че може да ми обясните.
— Радват се на висока почит, защото съдбата на Империята винаги е била в техните ръце. А това е тежка отговорност. Прекъсват всичките си връзки и малцина от тях имат личен живот извън общността на магьосниците. Семейните се разделят и децата им ги изпращат да живеят при предишните им домове, когато порастат. Много трудно нещо е тяхното. Правят много жертви.
Пъг гледаше Касуми напрегнато. Господарят като че ли се притесняваше.
— Великият, който дойде да се види с баща ми, като момче е бил член на нашата фамилия. Той всъщност е мой чичо. Мъчително е за нас, защото той трябва да спазва формалностите и не може да изрази роднинската си привързаност. Мисля, че щеше да е по-добре, ако си стоеше настрана и изобщо не беше идвал.
— Но защо е така, господарю? — попита тихо Лаури.
— Защото е трудно за Хокану. Преди да ми стане брат, той беше син на Великия.
Привършиха с грижите за коня и излязоха изпод навеса. Бетел затича напред, защото усещаше, че наближава времето за храна. Когато минаха покрай кучешката колиба, Рахмад й подвикна и тя отиде при другите кучета.
През целия път мълчаха. Касуми влезе в стаята си, без да обели и една дума на двамата мидкемийци. Пъг седна на нара си и зачака камбаната за вечеря, замислен над това, което бе научил. Въпреки толкова странните си обичаи, цураните всъщност почти не се отличаваха от мидкемийците. Това му се стори успокоително и в същото време — тревожно.