След три седмици му се наложи да си блъска главата над друг проблем. Катала напоследък даваше ясно да се разбере, че никак не е доволна от липсата на внимание от негова страна. Отначало с дребни хитрини, а след това все по-натрапчиво, момичето се опитваше да спечели вниманието му. Накрая чашата преля, когато един следобед той се сблъска с нея зад навеса на кухнята.
Лаури и Касуми се мъчеха да измайсторят лютня с помощта на един вещ в дърводелството роб на Шинцаваи. Касуми бе проявил интерес към музиката на трубадура и през последните няколко дни наблюдаваше отблизо караниците на Лаури със занаятчията за избора на подходящо дърво, как да се оформи дървената коруба и как да се нагоди самият инструмент. Лаури се притесняваше освен това дали от сушените черва на нийдра ще се получат добри струни и за още хиляда дреболии. На Пъг всичко това му се струваше крайно досадно и само след няколко дни започна да си търси какви ли не извинения, за да се измъкне. Миризмата на дяланото дърво твърде много му напомняше за сеченето на дърветата в блатото, поради което не изпитваше голямо удоволствие да се мотае около гърнетата с клей под навеса на дърводелеца.
Та този следобед се беше изтегнал под навеса зад кухненската пристройка и изведнъж Катала се появи иззад ъгъла. Като я видя, стомахът му се сви. Струваше му се много привлекателна, но всеки път, когато се опиташе да я заговори, с ужас разбираше, че не знае какво да й каже. Успяваше само да смотолеви няколко глупави фрази, объркваше се и гледаше бързо да се махне. Напоследък дори беше престанал да й говори. Тя се приближи до него, той й се усмихна разсеяно и тя като че ли понечи да го подмине, но спря и го погледна. От очите й едва не бликнаха сълзи.
— Какво ми е? Толкова ли съм грозна, че не можеш да ме понасяш?
Пъг онемя и я загледа с отворена уста. Катала също го изгледа, после го срита по крака и изсумтя:
— Тъп варварин! — И побягна.
Сега Пъг седеше в стаята смутен и объркан от следобедния инцидент. Лаури остави недовършената лютня и ножа настрана и каза:
— Какво те тревожи, Пъг? Имаш вид, сякаш току-що са те назначили за надзирател и те връщат в блатото.
Пъг се изтегна на постелята си и заби поглед в тавана.
— Заради Катала.
— Охо!
— Какво „охо“?
— Нищо. Само дето Алморела ми разправя, че напоследък била станала непоносима, а ти си бил като ударен с боздуган. Какво става?
— Не знам какво става. Тя просто е… просто… Днес ме изрита.
Лаури отметна глава и се разсмя.
— Защо, в името на небесата, те е изритала?
— Откъде да знам? Просто ме изрита.
— Ти какво направи?
— Нищо не съм направил.
— Ха! — Лаури избухна в смях. — Точно това е бедата, Пъг. Доколкото разбирам от жени, има само едно нещо, което жената мрази повече от това някой, когото тя не харесва, да й обръща прекалено внимание. И то е този, който й харесва, да не й обръща внимание.
Пъг го погледна унило.
— И аз си мислех, че е нещо такова.
На лицето на Лаури се изписа изненада.
— Какво има? Не я ли харесваш?
Пъг седна на нара и опря лакти на коленете си.
— Харесвам я. Много е хубава и ми се струва много мила. Само дето…
— Само дето какво?
Пъг изгледа приятеля си, за да се увери, че не му се подиграва.
Лаури се усмихваше, но приятелски, и Пъг продължи.
— Само дето… има друга.
Лаури зяпна.
— Коя? Като изключим Алморела, Катала е най-хубавото слугинче в този забравен от боговете свят. — Той въздъхна. — Честно казано, тя дори е по-хубава от Алморела, макар и малко. Освен това не съм те забелязал да говориш с друга жена, а щях да те подуша веднага, ако се натискаш с някоя.
Пъг поклати глава и сведе поглед.
— Не, Лаури. Имах предвид у дома.
Лаури отново зяпна, след което се отпусна по гръб и изстена.
— „У дома!“ Какво да го правя това дете? Капка ум няма! — Надигна се на лакът и попита: — Нима това ми го казва Пъг? Момъкът, който непрекъснато ме съветва да оставя миналото зад гърба си? Този, който непрекъснато ми твърди, че ако непрекъснато мислиш за нещата у дома, ще си докараш бърза смърт?
Пъг пренебрегна жилещите му думи.
— Това е друго.
— Защо да е друго? Кълна се в Рутия… която в мигове на доброта закриля глупците, пияниците и бардовете — как можеш да ми твърдиш, че е друго? Представяш ли си поне за миг, че имаш шанс едно на десет пъти по десет хиляди, че ще можеш отново да видиш това момиче, което и да е то?