Касуми изгледа жребеца, който ровеше гневно с копита и тръскаше глава.
— Един ден ще го яхна — каза той. — Но така или иначе, ще посее здраво потомство. Вече имаме пет кобили и татко е осигурил още пет. Ще пристигнат след няколко седмици и преравяме всяко имение в Империята, за да намерим още. — Касуми продължи замислено: — Когато за пръв път попаднах във вашия свят, Пъг, изпитвах омраза, щом видех коне. Връхлитаха срещу нас и избиваха воините ни. Но след това започнах да разбирам какви чудесни животни са. Докато още бях във вашия свят, имаше други пленници, които казваха, че имате знатни фамилии, прочути единствено с това, че отглеждат добри породи. Един ден най-добрите коне в империята ще бъдат конете на Шинцаваи.
— Като гледам тези, началото е добро, макар че, доколкото знам, за да създадете добра порода, ще ви трябва по-голямо стадо.
— Ще съберем толкова, колкото трябва. Каквото и да струва.
— Касуми, как е възможно вашите бойни водачи да не използват пленените животни във войната? Сигурен съм, че разбираш необходимостта да създадете конни части, ако искате да разширите завоеванията си.
— Водачите ни в по-голямата си част се придържат към традициите, Пъг. Не могат да възприемат, че е повече от разумно да се обучи конница. Те просто са глупаци. Вашите конници тъпчат воините ни, а те въпреки това продължават да твърдят, че от вас нищо не може да се научи, и ви наричат варвари. Веднъж обсаждах един замък в твоята земя и бранителите му ме научиха на много неща в бойния занаят. Мнозина сигурно ще ме заклеймят като изменник за това, че го казвам, но ние успяваме да задържим завоюваното само благодарение на числеността си. Общо взето, вашите пълководци са много по-опитни. Това, че се стремят да запазят живота на войниците си, вместо да ги пращат на сигурна смърт, говори за високо воинско умение… Не, истината е, че нас просто ни ръководят хора, които… — Той замълча, осъзнал, че изрича опасни думи. — Истината е — довърши най-сетне Касуми, — че ние сме точно толкова твърдоглав народ, колкото сте и вие.
Изгледа продължително Пъг и се усмихна.
— Първата година извършвахме набези, за да заловим коне, за да могат Великите на Властелина на войната да проучат животните и да разберат дали са ваши разумни съюзници, като нашите чо-джа, или са просто животни. Беше много смешно. Властелинът на войната настоял да е първият, който ще се опита да язди кон. Подозирам, че е избрал някое животно като този, сивия, защото още като го приближил, жребецът го нападнал и за малко щял да го убие. А след като той се е провалил, честта му не позволява да разреши други да се опитат. Нашият Властелин на войната, Алмечо, е прекалено горд и гневлив човек, дори за цуранин.
— Тогава как може баща ти да продължава да изкупува пленени коне? И как можеш ти да яздиш, нарушавайки тази забрана?
Касуми се усмихна широко.
— Татко има голямо влияние в Съвета. Нашата политика е доста повратлива и винаги се намират начини да се заобиколи каквато и да било заповед или забрана, дори от Властелина на войната или от Съвета. Освен лично от Светлината небесна. Но главното е, че тези коне са тук, а Властелинът на войната не е. Властелинът на войната е върховен водач само на бойното поле. В това имение никой не може да оспорва волята на баща ми.
Откакто бе дошъл в имението на Шинцаваи, Пъг се тревожеше какво ли замислят Касуми и баща му. Не се и съмняваше, че са се заплели в тънкостите на цуранската политическа интрига, но в какво точно — нямаше никаква представа. Иначе един могъщ владетел като Камацу едва ли щеше да хаби толкова усилия, за да задоволи прищявката дори на така обичания си син. Пъг обаче беше достатъчно разумен, за да не се въвлече повече, отколкото го налагаха обстоятелствата, затова сега побърза да смени темата.
— Касуми, мислех си за нещо.
— Да?
— Какво повелява законът за бракове между роби?
Касуми, изглежда, не се изненада от въпроса.
— Робите се женят с позволението на господаря. Но такова рядко се дава. Оженят ли се, мъж и жена не могат да се разделят, нито децата им могат да бъдат продавани извън дома, докато родителите са живи. Такъв е законът. Ако една женена двойка се окаже дълголетна, имението може да се обремени с три-четири поколения роби, много повече, отколкото е изгодно да се държат. Но понякога, макар и рядко, разрешение се дава. Защо, да не искаш Катала за жена?
Пъг се изненада.
— Ти знаеш?
— Нищо не може да се случи в бащиното ми имение, без той да го научи, а той споделя всичко е мен — съвсем спокойно каза Касуми. — Това е голяма чест.
Пъг кимна замислено.
— Все още не знам. Обичам я много, но нещо като че ли ме сдържа. Все едно че… — Сви рамене, без да може да намери подходящата дума.