— Стой!
След което, преди животното да побегне, го сграбчи за гривата и се метна на гърба му.
Обученият за битки боен кон, дали по съвпадение, или по чиста случайност, изглежда, реши, че Пъг достатъчно прилича на бившия му господар, за да се подчини. Навярно се дължеше и на шумотевицата на приближаващата се битка, но все едно по каква причина, сивият скочи напред, подчинявайки се на петите на Пъг, и се понесе в галоп през портата.
— Лаури, изведи останалите! — викна Пъг.
Жребецът свърна наляво. Пъг се обърна и се увери, че стадото тръгва след яхнатата от Лаури кобила водачка.
— Пазете конете настрана от битката — викна Касуми. — Това е „кървав набег“ и туните няма да отстъпят, докато всеки от тях не убие поне веднъж. — Извика на Лаури да спре и когато малкото стадо се струпа, хвана един от конете, набързо го оседла, яхна го и свърна настрани от останалите.
Пъг и Лаури препуснаха пред другите четири коня към противоположния край на имението. Гледаха да задържат конете заедно и извън полезрението на нападащите туни.
Иззад ъгъла на къщата се появи един войник, понесъл оръжия, и извика на Пъг и Лаури:
— Господарят Касуми заповяда да пазите конете с цената на живота си! — Подаде на двамата роби по един меч и щит и се затича обратно.
Пъг огледа странното въоръжение, наполовина по-леко от онова, с което се беше учил да се бие. Пронизителен вик прекъсна огледа и от другата страна на къщата се появи препускащият Касуми — биеше се с един от воините на туните. Големият син на Шинцаваи яздеше добре и макар да не се беше упражнявал много за бой от конски гръб, боравеше ловко с меча. Липсата му на опит се компенсираше от неумението на туна и изненадата от срещата му с коня, защото макар да се беше сражавал със свои събратя, непознатото за него животно също нападаше, като го хапеше по гърдите и лицето.
Подушил миризмата на туна, жребецът на Пъг се изправи на задните си крака и за малко да го хвърли. Останалите коне зацвилиха и Пъг едва ги задържа да не се впуснат напред.
— Не им харесва миризмата на тия твари — изрева Лаури. — Виж как се държи конят на Касуми.
Появи се нов кентавроид, Лаури нададе вик и препусна да го пресрещне. Озоваха се един срещу друг, оръжията им задрънчаха и Лаури посрещна замаха на кривака му с щита си. Мечът му прониза съществото в гърдите, то изрева на странния си гърлен език, олюля се и рухна.
Пъг чу рев откъм къщата, обърна се и видя как една от тънките плъзгащи се врати се пръсна и през нея излетя нечие тяло. Беше един от робите. Той успя да се изправи, след което се срина. От широката рана на главата му шуртеше кръв. През потрошената врата излетяха още няколко души.
Последни бяха Катала и Алморела, а след тях препускаше тун. Съществото се понесе към Катала, вдигнало над главата си дебел кривак.
Пъг изрева името и и сивият боен кон усети тревогата на ездача си и без никаква команда скочи напред и пресрещна туна. Беше се разярил от шума на битката, както и от вонята на съществото, и се стовари с цялата си тежест върху кентавроида, захапа го и започна да го рита с тежките си предни копита. Пъг падна тежко на земята, изправи се, залитна към свилата се на земята Катала и я дръпна настрани от подивелия жребец.
Сивият изцвили, изправи се на задните си крака, стовари предните си копита върху гърдите на съществото и продължи да го рита и тъпче, макар да нямаше и капка съмнение, че лежащата на земята твар вече е мъртва.
Пъг извика на коня да спре и да застане мирно. Жребецът изпръхтя презрително и спря, но ушите му останаха изпънати назад и Пъг забеляза как мускулите по тялото му потръпват. Той пристъпи до него, потупа го по шията и животното се укроти.
После настъпи тишина. Пъг се огледа. Лаури се опитваше да събере пръсналите се коне. Пъг се върна при Катала. Тя седеше разтреперана на тревата, Алморела бе до нея.
Той коленичи до Катала и промълви:
— Добре ли си?
Тя вдиша дълбоко и му отвърна с изплашена усмивка.
— Да. Но бях сигурна, че след миг ще ме убие.
Пъг се вгледа в момичето, което бе започнало да означава толкова много за него, и каза:
— И аз си го помислих. — И изведнъж и двамата се усмихнаха. Алморела стана и каза, че щяла да отиде да се погрижи за другите. — Толкова се уплаших… — промълви Пъг. — Направо щях да полудея.
Катала докосна с ръка бузата му и той едва сега усети, че лицето му е мокро от сълзи.
— Толкова се уплаших… — повтори той.
— И аз за теб. Помислих си, че ще загинеш, както връхлетя срещу туна. — Тя се разплака и се отпусна в прегръдката му. — Не знам какво щях да направя, ако беше загинал. — Пъг я притисна силно до себе си. — Имението е съсипано — въздъхна тя. — Септием ще ни намери хиляди неща за оправяне. — И понечи да се изправи, но Пъг я стисна за ръката.