— Досега не го знаех. Обичам те, Катала.
Тя му се усмихна и го погали по бузата.
— И аз те обичам, Пъг.
Откритието им бе прекъснато от появата на господаря на Шинцаваи и по-младия му син — оглеждаха щетите. В същия момент иззад ъгъла се появи Касуми, целият оплискан в кръв, дръпна юздите на коня си, отдаде чест на баща си и каза:
— Избягаха. Разпоредих да се изпратят хора до северните стражеви укрепления. За да пробият чак дотук, изглежда, са надвили някой от гарнизоните.
Владетелят на Шинцаваи кимна и се извърна да влезе в къщата, като извика през рамо първия съветник и другите старши слуги да му докладват за понесените щети.
— Ще поговорим по-късно — прошепна Катала на Пъг и побягна, отзовавайки се на виковете на Септием. Пъг отиде до Лаури, който бе спрял коня си до Касуми. Бардът огледа ливадата, осеяна с труповете на туните, и попита:
— Какви са те?
— Туни. Номадски същества от северната тундра — отвърна Касуми. — Имаме укрепления в подножията на планините, отделящи нашите имения от техните земи при всеки проход. Навремето те нахлуваха в тези райони, докато не ги изтласкахме на север. От време на време се опитват да се върнат в по-топлите земи на юг. — Той посочи талисмана на врата на едно от съществата. — Това преди малко беше „кървав набег“. Всички тези са млади мъжкари, недоказали се в ордите си, тоест нямат женски. Били са победени в летните им бойни ритуали и са прогонени от ордата от по-силните мъжкари. Длъжни са да тръгнат на юг и да убият поне по един цуранин, преди да могат да се върнат в ордата си. Всеки трябва да се върне с по една цуранска глава — или да не се връща. Такъв е обичаят им. Тези, които се отърваха, ще бъдат изловени, защото не могат да се върнат в родните си райони.
— Това често ли се случва? — попита Лаури.
— Всяка година — отвърна с кисела усмивка Хокану. — Обикновено стражевите укрепления ги отблъскват, но тази година ордата им, изглежда, е била голяма. Мнозина от тях вече трябва да са се върнали на север с глави на хората ни по укрепленията.
— Сигурно са избили и двата патрула — каза Касуми и поклати глава. — Загубили сме между шестдесет и осемдесет души.
Хокану, изглежда, усети огорчението на по-големия си брат и каза:
— Ще поведа лично патрул да видя какви са щетите.
Когато Хокану се отдалечи, Касуми се обърна към Лаури:
— А конете?
Лаури посочи жребеца на Пъг, събрал междувременно малкото стадо.
— Касуми, искам да помоля за разрешението на баща ти да се оженя за Катала — каза Пъг ни в клин, ни в ръкав.
Очите на Касуми се присвиха.
— Чуй ме добре, Пъг. Опитах се да ти го обясня, но изглежда, не си ме разбрал добре. Не си от тези, които се примиряват лесно. Сега ти го казвам ясно: можеш да помолиш, но ще ти се откаже.
Пъг отвори уста, но Касуми го прекъсна:
— Както вече казах, вие сте много припрян народ. Има си причини. Повече няма да говоря, но си има причини, Пъг.
В очите на Пъг блесна ярост и Касуми му каза — на мидкемийски:
— Само една гневна дума, чута от който и да е войник в тази къща, особено от брат ми, и си мъртъв.
— Както заповядате, господарю.
Усетил горчивината в гласа му, Касуми повтори по-тихо:
— Има си причини, Пъг.
За миг се опита да стане друг човек, не господар, а приятел, мъчещ се да смекчи болката. Прикова очите си в Пъг, но скоро очите му се премрежиха от сивото було на студенината и двамата отново станаха робът и господарят.
Пъг сведе поглед, както се полагаше на роб пред господар, а Касуми каза:
— Погрижете се за конете.
Пъг изобщо не спомена на Катала за молбата си, но тя усещаше, че нещо го измъчва, нещо, което внасяше някаква горчива нотка в иначе чудесните мигове, които прекарваха заедно. Уверен в дълбоката си любов към нея, той започна да опознава сложния й нрав. Освен че имаше силна воля, девойката притежаваше бърз ум. Не му се налагаше да й обяснява нещо повече от веднъж — веднага го разбираше. Привикна да обича хладния й разсъдък, така присъщ на нейния народ — турилите, при това изострен като бръснач от вродената й схватливост. Тя бързо усвояваше всичко и безмилостно обсъждаше недостатъците на всички слуги в дома — нещо, което ужасно ги дразнеше и развеселяваше Пъг. Настоя да научи и езика на Пъг и се оказа прилежна ученичка.
Още два месеца минаха без особени събития. После една вечер Пъг и Лаури бяха привикани в трапезарията на господаря. Лаури най-сетне беше привършил работата над лютнята си и макар да не беше доволен от стотици дреболии, бе преценил, че е сравнително приемлива за свирня. Същата вечер трябваше да посвири пред владетеля на Шинцаваи.