Щом влязоха в стаята, видяха, че господарят има гост: мъж, облечен в черна роба — Великия, когото бяха зърнали преди няколко месеца. Пъг застана до вратата, докато Лаури приседна до другия край на ниската, отрупана с храна и плодове маса, намести възглавничката под себе си и засвири.
Щом първите ноти увиснаха във въздуха, той запя — стара мелодия, която Пъг знаеше добре. Песента разказваше за радостите на жътвата и за богатия урожай и беше популярна по всички села на Кралството. Освен Пъг единствен Касуми разбираше думите й, въпреки че и баща му вече проумяваше няколко израза, научени от младия роб по време на игрите им на чаха.
Пъг никога не беше чувал пеенето на Лаури и остана искрено впечатлен — той бе по-добър от всички, които беше слушал. Гласът му звучеше чисто и фино като същински инструмент, ясен и изразителен както в думите, така и в мелодиката. Когато свърши, вечерящите учтиво затропаха с ножовете си по масата и Пъг реши, че това трябва да е обичайният за цураните начин да се аплодира.
Лаури подхвана нова мелодия — този път игрива и весела, каквито се пееха на празниците из Кралството. Пъг си спомни кога я оеше чул за последен път — на празника на Банапис, в годината преди да тръгне от Крудий за Риланон. Пред очите му сякаш изплуваха познатите гледки от родния край. За пръв път от години той изпита дълбока тъга и копнеж по изгубения завинаги роден свят и малко му остана да им се поддаде.
Преглътна, за да се махне буцата, заседнала на гърлото му. Мъката по дома и безнадеждното отчаяние бушуваха в него и той усети как придобитото с толкова усилия равновесие на духа му се изплъзва. Затова бързо призова едно от упражненията за успокояване, на които го беше учил Кълган, и скоро го обля усещане за благодат и той се отпусна. Докато Лаури продължаваше да свири, Пъг напрягаше цялата си съсредоточеност, за да се предпази от натрапчивите и изтезаващи го спомени за дома. С помощта на всичко учено преди време издигна около себе си аура на спокойствие и мир, сред която можеше да понесе спомените.
Усети втренчения поглед на Великия върху себе си. Мъжът като че ли го гледаше с някакъв въпрос, стаен в очите му. Когато Лаури свърши, чародеят се наведе и заговори тихо на домакина си.
Владетелят на Шинцаваи привика Пъг до масата и след като той седна, Великият му заговори.
— Трябва да те попитам нещо. — Гласът му беше ясен и силен, а тонът му напомни някак на Пъг за Кълган, когато го подготвяше за първите му уроци. — Кой си ти?
Прекият и простичък въпрос изненада всички. Господарят на дома, озадачен от въпроса на магьосника, каза:
— Той е роб…
Великият го прекъсна с вдигане на ръката. Пъг отговори:
— Казвам се Пъг, господарю.
Мъжът с черните очи повтори:
— Кой си ти?
Пъг съвсем се смути. Никога не беше обичал да е център на внимание, а никога досега не го бяха гледали толкова изпитателно.
— Казвам се Пъг, бях скуайър на херцог Крудийски.
— Кой си ти, че стоиш тук и излъчваш силата?
При тези думи цураните се стъписаха, а Лаури погледна Пъг объркано.
— Роб съм, господарю.
— Дай ми ръката си.
Пъг се пресегна и Великият взе ръката му. Устните му се раздвижиха безмълвно, очите му се замъглиха. Пъг усети някаква топлина, протичаща през дланта му и обливаща го отвътре. Стаята сякаш засия, изпълнена с мека белезникава мъгла. Скоро единственото, което можеше да вижда, останаха очите на магьосника. Умът му се замъгли и времето като че ли спря. Усети някакъв натиск в главата си, сякаш нещо се опитваше да проникне в съзнанието му. Възпротиви се и натискът отстъпи.
Погледът му се проясни и двете тъмни очи сякаш се отдръпнаха от лицето му и той отново можеше да види всичко останало в стаята. Магьосникът пусна ръката му и отново го попита:
— Кой си тй?
Само за кратко блесналите искрици в очите му показаха дълбоката му тревога.
— Аз съм Пъг, чирак на магьосника Кълган.
Владетелят на Шинцаваи зяпна и на лицето му се изписа объркване.
— Как…
Великият в черния халат се изправи и обяви:
— Този роб не е повече собственост на този дом. От днес той принадлежи на Конгрегацията.
В стаята настъпи гробна тишина. Пъг не разбираше какво става и се уплаши.
Магьосникът извади от халата си някакво устройство. Пъг си спомни, че беше виждал нещо такова преди, при набега в лагера на цураните, и страхът му се усили. Магьосникът го включи и то забръмча също като онова. Постави ръка на рамото на Пъг и стаята потъна в сива мъгла.