— Можем да се опитаме да го принудим — каза кралицата. — Но това едва ли ще се окаже разумно. В него като че ли се поражда нещо, нещо, което би могло да спаси моя народ и аз не бих могла да рискувам.
— Не ви разбирам, господарке — каза Долган.
— Аз също не съм съвсем сигурна, Долган, но съм кралица на народ във война. Ужасен враг опустошава земите ни и всяка година става все по-дързък. Чуждоземското чародейство е твърде силно, може би по-силно от всяко чародейство, откакто изчезнаха Древните. Може би точно вълшебството на дара на дракона ще спаси моя народ.
Долган поклати глава.
— Изглежда странно, че такава сила може да се съхрани в една броня.
Агларана се усмихна.
— Нима? А какво да кажем за чука на Толин, който носиш ти? Нима в него няма древни сили? Сили, които те правят наследник на трона на джуджетата на Запада?
Долган изгледа строго кралицата.
— Много знаете за нас, господарке. Все забравям, че детинската ви външност крие вековно познание. — И побърза да отхвърли забележката й. — Ние на Запад отдавна сме приключили с кралете, откакто Толин изчезна в Мак Мордайн Кадал. И се справяме не по-зле от онези, които се покоряват на стария крал Халфдан в Дорджин. Ако народът ни пожелае тронът да се възстанови, ще се съберем и ще обсъдим нещата спокойно, но това няма да го бъде преди тази война да свърши. Е, кажете сега за момчето.
— Превръща се в това, в което се превръща — въздъхна Агларана. — Можем само да подпомогнем превъплъщението. Заклинателите ни вече действат в тази посока. Ако цялата мощ на валхеру избуи у Томас наудържано, той ще може да отхвърли защитното ни чародейство също както ти би отместил някоя досадна клонка, изпречила се на пътя ти. Но той не е Древен по рождение. Естеството му е чуждо на валхеру, както тяхното естество бе чуждо на всички останали. С помощта на Заклинателите човешката му способност да обича, да познава състраданието, да разбира, би могла да смири неудържимата сила на валхеру. Ако това стане, той би могъл… би могъл да се окаже безценен дар за всички нас. Но ако тази мощ на валхеру се съчетае с човешката склонност към сляпа омраза, грубост и жестокост, той може да се превърне в нещо страшно. Само времето ще покаже какво ще се получи от тази сплав.
— Повелителите на драконите… — промълви Долган. — В нашите сказания също се споменава нещо за валхеру, но само жалки късчета, в най-древните ръкописи. Бих искал да науча повече, с ваше позволение.
Кралицата зарея поглед в далечината.
— Нашите хроники, най-древните от всичко на света в днешни времена, разказват за валхеру, Долган. В тях се съдържат много неща, за които ми е забранено, да говоря — властни имена, които е опасно да се споменават, за да не се предизвикат стаените в тях сили, ужасни неща, но мога да ти кажа следното. Дълго преди човеците и джуджетата да се появят на този свят, тук са властвали валхеру. Те били част от този свят, създадени от самата тъкан на сътворението му, почти богоподобни по сила и способни да постигат невъобразими за нас неща. Нравът им бил хаотичен и непредсказуем. Носели се в пространството, яхнали великите дракони, и нямало кътче във вселената, недостижимо за тях. Връхлитали върху други светове и донасяли тук онова, което им харесва, съкровища и познание, плячкосано от други същества. Не се подчинявали на никакъв закон освен на собствената си воля и приумица. Често се сражавали помежду си и единствено смъртта слагала край на враждите им. Този свят бил тяхно владение. А ние сме били техните питомци… В онези времена ние сме били от една раса с моредел и валхеру ни отглеждали, както вие гледате добитъка си. Някои били вземани за… домашни любимци, отглеждани били за красота… и за други цели. Други били обучавани да се грижат за лесовете и полята. Онези, които живеели на воля, сред дивата природа, станали предтечите на елфите, докато оставащите при валхеру породили расата на моредел.
— Но после настъпило времето на промяната — продължи кралицата. — Господарите ни прекратили кръвопролитните си вражди и се съюзили. Защо са го сторили вече е забравено, въпреки че някои моредел може би го помнят, тъй като са били по-близо до господарите ни, отколкото ние, елфите. Тогава и ние може би сме знаели причините, но последвали Войните на хаоса и голяма част от познанието се изгубило. Знаем само това, че на всички слуги на валхеру била дарена свобода и елфите, както и моредел, не видели повече Древните. В разгара на Войните на хаоса се разтворили огромни прориви в тъканта на времето и пространството и през тях в този свят нахлули таласъмите, хората и джуджетата. Малцина от нашия народ, както и от моредел, оцелели, но оцелелите възстановили домовете ни. Моределите закопнели за наследството на изгубените си господари, вместо да потърсят сами предопределението си, като нас, елфите, и използвали цялата си сръчност и умение, за да дирят реликвите на валхеру, поемайки по Тъмната пътека. Това е причината ние, някогашните братя, сега да сме толкова различни.