— Не. Просто гледах.
Дракен-Корин свъси вежди към Владетеля на Орлови предели. Светлосините му очи не издадоха и капка чувство.
— Ти единствен не се съгласи, Ашен-Шугар.
— Да се присъединя за плячкосване из космоса е едно, Дракен-Корин. Но този… този ваш план е лудост.
— Защо да е лудост? Не разбирам за какво говориш. Ние просто го правим. Какъв е проблемът?
— Това не е в нрава ни.
— Не е в нрава ни да позволяваме на други да въстават срещу волята ни. А тези нови същества влизат в надпревара с нас.
Ашен-Шугар вдигна очи към небето.
— Да, така е. Но и те не са като другите. Те също са създадени от тъканта на този свят, както и ние.
— Че какво значение има? Колцина от нашето коляно си избил ти? Колко кръв е минала през устните ти? Който застане на пътя ти, трябва да бъде убит, или той да те убие. Това е всичко.
— А онези, които ще останат? Моредел и елфите?
— Те са нищо.
— Те са наши.
— Странен си станал под своите планини, Ашен-Шугар. Те притежават истинска сила. Съществуват само за наша забава, нищо повече. Какво те тревожи?
— Не знам. Но има нещо…
— Томас.
В един миг Томас съществуваше едновременно на две места. Той разтърси глава и виденията изчезнаха. После се обърна и видя Галайн, залегнал в храста до него. Недалече от тях изчакваше отрядът елфи и джуджета. Младият братовчед на принц Калин посочи към стана на цураните отвъд реката. Томас погледна натам, видя пришълците, насядали около лагерните си огньове, усмихна се и прошепна:
— Виж ги само как мръзнат.
Вечерният сумрак на късната пролет обгръщаше лагера на цураните като мъглива пелена. Дори огньовете сякаш светеха по-вяло. Томас огледа стана отново.
— Виждам трийсетина, с още толкова в становете на изток и запад.
Галайн не отвърна нищо — изчакваше командата на Томас. Макар боен вожд на Елвандар да се водеше Калин, всъщност Томас командваше силите на елфите и джуджетата. Така и не се разбра кога и как стана, но бавно и някак неусетно, докато наддаваше на ръст и сила, той се превърна във водач. По време на битка беше достатъчно само да подвикне какво да сторят и елфите и джуджетата се втурваха да го изпълнят.
Томас махна на Галайн да го последва и двамата тръгнаха предпазливо, докато не се озоваха на безопасно разстояние от вражеския стан, сред чакащите ги сред гъстите дъбрави. Долган се вгледа в младия мъж — някогашното момче, което бе спасил от рудниците на Мак Мордайн Кадал.
Томас вече бе цели цели шест стъпки и шест пръста и не отстъпваше по ръст на елфите. Крачеше с властна увереност като роден воин. За шестте години, откакто бе живял сред джуджетата, се бе превърнал в мъж… и в нещо повече. Долган го наблюдаваше замислено, докато Томас преглеждаше строените пред него бойци, и си даваше сметка, че Томас сега е в състояние да премине през тъмните проходи на мините на Сиви кули, без сърцето му да трепне пред каквато и да било опасност.
— Другите съгледвачи върнаха ли се?
Долган вдигна ръка и трима елфи и три джуджета излязоха напред.
— Някакви признаци за Черни халати?
След като съгледвачите отговориха, че не са забелязали такива, мъжът в белите одежди и златно снаряжение се намръщи.
— Не би било зле да пленим някой от тях и да го отведем в Елвандар. Последното им нападение проникна най-дълбоко. Бих дал всичко, за да разбера докъде стига силата им.
Долган извади лулата си, преценил, че са достатъчно далече от лагера, за да ги забележат, запали я и подхвърли:
— Цураните пазят Черните халати както дракон пази съкровището си.
Томас се изсмя на думите му и Долган изгледа някогашното момче.
— Тъй де. Но само храброто джудже докопва драконовото имане.
— Ако следват схемата си от последните три години, най-вероятно са приключили с нас за този сезон — каза Галайн. — Възможно е да не видим повече друг Черен халат до следващата пролет.
Томас се замисли и светлите му очи сякаш засияха от вътрешна светлина.
— Тяхната схема… тяхната схема е да завземат, да удържат и след това да завземат още. Позволявахме им да правят каквото си щат, стига да не прехвърлят реката. Време е да променим тази схема. И ако ги безпокоим достатъчно, може да получим възможност да пленим един от тези Черни халати.
Долган поклати глава — предложението бе рисковано, — а Томас добави с усмивка:
— А освен това, ако не успеем да пробием отбраната им по протежението на реката, ние с дребосъците ще бъдем принудени да презимуваме тук, защото пришълците вече са навлезли дълбоко в Зеленото лоно.