Галайн изгледа високия си приятел. С всяка година Томас заприличваше все повече на елф и на Галайн му допадаше тънкия хумор, така често прокрадващ се в думите му. Знаеше, че Томас с радост щеше да остане близо до кралицата. Но въпреки безпокойството си заради магията, обладала Томас, беше започнал да го харесва.
— Как?
— Изпратете стрелците към лагера, вдясно, наляво и оттатък. Когато ви призова с грак на сива гъска, накарайте ги да се струпат в отбрана откъм реката, но оттатък онези позиции, все едно че главната ни атака е от изток и запад. — Усмихна се, но на лицето му нямаше и сянка от шега. — Това би трябвало достатъчно да изолира този им лагер, за да свършим ние кървавата работа.
Галайн кимна и отпрати по десет лъконосци към източния и западния станове. Останалите се приготвиха за щурма и след като мина достатъчно време, Томас вдигна ръце към устата си, събра ги на фуния и изкряка като дива гъска. Миг след това се чуха викове източно и западно от позицията оттатък реката. Войниците в цуранския стан наскачаха и започнаха да се оглеждат в двете посоки, а неколцина се приближиха до речния бряг и се загледаха към тъмните дървета. Томас вдигна ръка и я пусна отсечено.
Изведнъж върху лагера отвъд реката се изсипа дъжд от елфски стрели и преди цураните да са се съвзели, Томас поведе щурма на джуджетата през плиткия песъчлив брод. Нов порой стрели профуча над главите им, после елфите преметнаха лъковете на рамене, извадиха мечове и се понесоха след джуджетата, с изключение на дузина, които трябваше да останат и да подсигурят прикритието със стрели, ако се наложеше.
Томас пръв излезе на брега и повали с един удар пресрещналия го цурански страж. Бързо се озова сред враговете и около него настана касапница. Цуранска кръв заблика под златния му меч и писъците на ранени и умиращи изпълниха влажната нощ.
Долган съсече един воин, обърна се и видя Галайн, застанал над друг мъртъв цуранин, но втренчен в нещо друго, далече встрани. Дребосъкът проследи погледа на елфа и видя изправения над един ранен цурански войн Томас. Пришълецът лежеше на земята, оплискан с кръв, стичаща се от раната на черепа му, и вдигнал умолително ръка за милост. А Томас стоеше над него с лице, изкривено в нечовешка маска на ярост. Със странен и смразяващ вик, с жесток и дрезгав глас, той замахна със златния меч и сложи край на живота на цуранина. После се озърна бързо, търсейки нови противници. След като не видя такива около себе си, като че ли се отпусна и погледът му се замъгли.
Галайн чу вика на джуджето:
— Идат.
Откъм другите лагери на цураните отекнаха викове. Бяха разбрали измамата и бързо се приближаваха към истинското полесражение.
Без команда малкият отряд на Томас бързо се понесе към реката. Стигнаха другия бряг тъкмо когато цураните замятаха към тях стрели, на които елфите от отсрещния бряг отвърнаха. Щурмуващата група се затича и бързо се скри в безопасния дълбок лес.
Елфите и джуджетата насядаха по тревата да си поемат дъх. Кръвта им все още кипеше от порива на битката. Галайн погледна Томас и каза:
— Добре се справихме. Без нито една жертва, само няколко леко ранени, и тридесет пришълци убити.
Томас не се усмихна, а само го изгледа замислено, сякаш се вслушваше в нещо. После, сякаш най-сетне осмислил думите му, каза:
— Да, добре се справихме, но трябва да ударим отново, утре и вдругиден, и след това, докато ги принудим да се раздвижат.
Нощ след нощ прехвърляха реката, нападаха някой стан, после нанасяха удар на няколко мили по-далече. Минаваше една нощ без набези, после един и същи стан биваше щурмуван няколко нощи наред. Понякога една-единствена стрела пронизваше страж на отсрещния бряг, а после — нищо, докато другарите му стояха нащрек, очаквайки набега, който така и не идваше. Веднъж удариха защитната им линия призори, след като бранителите бяха решили, че щурм няма да има. Унищожиха стан, намиращ се на мили навътре сред южния лес, нападнаха и обраха цял обоз и дори изклаха странните шесткраки зверове, които теглеха колите. Още пет битки последваха, докато се връщаха от набега, и в тях загинаха две джуджета и трима елфи.
Сега Томас и четата му, на брой над триста елфи и джуджета, седяха и чакаха вест от другите лагери. Вечеряха яхния от сърнешко, подправено с ароматни коренчета и грудки.
До Томас и Галайн дотърча бегач.
— Вест от кралската войска. — Зад него до огъня се приближи облечена в сиво фигура.
Томас и Галайн се изправиха.