— Слава, Дълги Леоне Наталски — поздрави елфът.
— Слава, Галайн — отвърна високият тъмнокож щурмовак.
Един от елфите донесе хляб и купи с димяща яхния и докато двамата новодошли сядаха, Томас попита:
— Какви са новините от херцога?
Докато похапваше лакомо, щурмовакът докладва.
— Лорд Боррик ви праща поздрави. Нещата вървят зле. Като мъх по дърво, цураните бавно напредват на изток. Завземат няколко разтега, после се спрат. Като че ли изобщо не бързат. Херцогът предполага, че се стремят да достигнат крайбрежието до следващата година и така да отрежат Свободните градове от север. После навярно ще последва щурм срещу Зюн или Ламът. Кой знае?
— А някакви вести от Крудий?
— Тъкмо преди да тръгна долетяха гълъби. Принц Арута държи здраво срещу цураните. Там никак не им върви, както тук. Но все пак се придвижват на юг през Зеленото лоно. — Той огледа с любопитство Томас и джуджетата. — Изненадан съм, че сте успели да се доберете до Елвандар.
Долган изпуфтя с лулата си.
— Дълъг преход беше. Но сега, след като врагът е разлютен, едва ли ще можем да се върнем в планините. Спрат ли, правят всичко възможно да удържат спечелената позиция.
Томас закрачи пред огъня.
— Как успя да минеш през постовете им?
— Вашите набези внесоха голям смут в редиците им. Хора от тези, които стояха на позиции срещу армиите на Запада, трябваше да се изтеглят от позициите, за да се прехвърлят при реката. Просто последвах една от тези групи. Изобщо не помислиха да се озъртат назад. Трябваше просто да се промъкна между позициите им и после да прехвърля реката.
— Колко души водят срещу нас? — попита Калин.
Леон сви рамене.
— Видях шест батальона, трябва да има и други.
Един цурански батальон имаше двадесет взвода, всеки от по тридесет души.
Томас плесна с ръце, облечени в тежки ръкавици.
— Щом прехвърлят над три хиляди души насам, значи се готвят отново да минат реката. Сигурно се канят да ни изтласкат пак дълбоко в леса, за да не нападаме позициите им. — Той застана пред вестоносеца. — Идва ли с тях някой от онези с черните халати?
— Имаше един с батальона, след който минах.
Томас отново плесна с ръце.
— Този път идат с голяма сила. Известете останалите биваци. След два дни цялата чет на Елвандар да се събере в двора на кралицата, освен съгледвачите и бегачите, които да наблюдават пришълците.
Вестовоите мълчешком наставаха от огъня и се затичаха да отнесат командата в останалите лагери на елфите, пръснати покрай речния бряг.
Ашен-Шугар седеше на трона си, зареял поглед пред себе си и забравил за танцьорките. Женските моредел бяха избрани по хубост и изящество, но тяхната изкусителност не го трогваше. Вътрешното му око се бе отнесло някъде надалеч и търсеше дирята на идещата битка. В душата му бе избуяло странно чувство за празнота.
„Нарича се тъга“ — изрече някакъв глас.
Ашен-Шугар си помисли: „Кой си ти, че нахлуваш така в самотата ми?“
„Аз съм това, в което се превръщаш. Това е сън, само спомен.“
Ашен-Шугар извади меча си, надигна се от трона и изрева гневно. Свирнята на музикантите секна мигновено. Танцьорки, слуги и музиканти паднаха ничком на пода, проснати пред повелителя си.
— Аз съм! Никакъв сън няма!
„Ти си само спомен за миналото — каза гласът. — Двамата с теб ставаме едно.“
Ашен-Шугар надигна меча си, замахна и главата на един от изплашените слуги се търкулна по пода. Ашен-Шугар коленичи, сложи ръка върху швирналата кръв, вдигна пръсти към устните си, вкуси соления й аромат и извика:
— Не е ли това вкусът на живота?
„Това е измама. Всичко е минало.“
— Изпитвам нещо странно. Безпокойство, което ме прави… прави ме… няма дума за това.
„То е страх.“
Ашен-Шугар замахна отново с меча си и съсече една от младите танцьорки.
— Тези неща познават страха. Какво общо има страхът с мен?
„Ти се боиш. Всички същества се боят от промяната, дори боговете.“
„Кой си ти?“ — попита безмълвно Ашен-Шугар.
„Аз съм самият ти. Аз съм това, в което ти ще се превъплътиш. Аз съм онова, което си бил. Аз съм Томас.“
Вик отдолу събуди Томас от унеса му. Той стана, излезе от малката стаичка и прекоси моста по трите клона до равнището на двора на кралицата. През перилото погледът му открои смътните фигури на стотиците джуджета, вдигнали бивака си под висините на Елвандар. Позадържа се на място, загледан в огньовете долу. Всеки час прииждаха стотици нови елфи и джуджета, за да се присъединят към тази войска, която сега командваше той. Утре щеше да седне в съвета с Калин, Татар, Долган и останалите и да им огласи плана си за предстоящия щурм.