Странникът пристъпи пред трона и леко се поклони. Татар хвърли бърз поглед към постовия, който бе придружил непознатия — елфът изглеждаше умислен. Мъжът в груб кафяв халат каза на съвършена елфска реч:
— Поздрави, владетелко!
— Много дръзко си дошъл при нас, странниче — отвърна на речта на Кралството Агларана.
Мъжът се усмихна и се подпря на тоягата си.
— Но все пак си потърсих водач. Не бих влязъл в Елвандар неканен.
— Струва ми се, че водачът ти не е имал голям избор — каза Татар.
— Винаги има избор, макар че не винаги е явен — отвърна мъжът.
Томас пристъпи напред.
— С каква цел си дошъл тук?
Мъжът се извърна към гласа и се усмихна.
— Я! Тоя, що носи дара на дракона. Добра среща, Томас Крудийски.
Томас отстъпи стъписан. Очите на мъжа излъчваха власт и сила.
— Кой си ти?
Мъжът отвърна:
— Имам много имена, но тук ме наричат Макрос Черния. Дойдох, защото сте се заловили с дързък план. Ала планът да плените Черен халат нищо не ще донесе, освен погром за Елвандар, ако не разполагате с моята помощ. — Мъжът се усмихна. — Черен халат ще имате, но още е рано. — В гласа му се долови насмешка.
— Много знаеш — каза рязко Алгарана.
Макрос се обръна към нея.
— Да. Знам много, повече, отколкото би се харесало на мнозина. — Той пристъпи към Томас, отведе го до едно от местата край кралицата и го накара да седне. После и той седна до него, подпря тоягата на рамото си, погледна кралицата и рече: — Цураните идват призори и ще ударят право през Елвандар.
Татар пристъпи към Макрос и каза:
— Откъде знаеш? И кой всъщност си ти?
Макрос се усмихна.
— Не ме ли помниш в съвета на твоя баща?
Татар отстъпи, очите му се разшириха.
— Ти…
— Аз съм, същият, макар името ми вече да е друго.
Татар го изгледа с тревога.
— Толкова отдавна! Не бих си и помислил, че е възможно.
— Много неща са възможни — каза Макрос и изгледа многозначително кралицата и Томас.
Агларана с усилие прикри безпокойството си.
— Ти си чародеят?
Макрос кимна.
— Така ме наричат, макар че историята е дълга. Е, ще имате ли нужда от мен?
Татар кимна на кралицата.
— Преди много, много време този човек ни дойде на помощ. Така и не разбирам как е възможно да е същият, но тогава той беше верен приятел на вашия баща, както и на моя. Може да му се вярва.
— Какъв е съветът ти? — попита кралицата.
— Магьосниците на цураните знаят къде са постовете ви. Призори ще връхлетят през реката на две вълни, като бичи рога. Докато ги пресрещате, вълна от същества, наричани от тях чо-джа, ще пробият в центъра, където силите ви ще са слаби. Все още не са ги хвърляли срещу вас, но джуджетата могат да ви кажат за бойните им умения.
Долган пристъпи напред.
— Прав е, владетелко. Страховити са и се сражават в тъмното не по-зле от моя народ. Но досега си мислех, че са ги ограничили само в рудниците.
— И беше така, до вашите набези — каза Макрос. — Довели са тук цели пълчища от тях, готови да прехвърлят реката. Ще връхлетят на огромна чет. На цураните им е писнало от набезите ви и са решили да сложат край на сраженията през реката. Магьосниците им са се потрудили здраво, за да изучат тайните на Елвандар, и вече знаят, че това е светая светих за елфските лесове. Падне ли Елвандар, ще паднат и лесовете и елфите няма повече да са заплаха за тях.
— Тогава ще се браним и ще държим твърдо срещу центъра — обади се Томас.
Макрос замълча за миг, сякаш си спомняше нещо.
— За начало е добро, но те водят магьосниците си, решени да сложат край на всичко. Магията им ще позволи на воините им да преминат през вашите лесове, без да пострадат от силата на вашите заклинатели, и те ще се озоват тук.
— Тогава ще ги срещнем тук и няма да отстъпим — каза Агларана.
Макрос кимна.
— Смело казано, владетелко. Но ще имате нужда от помощта ми.
Долган изгледа чародея.
— Че какво може да направи един човек?
Макрос се изправи.
— Много. Утре ще видите. Не се бой, дребосъко, битката ще е люта и мнозина ще отпътуват към Блажените острови, но с твърдост и решимост ще победим.
— Говориш като човек, който вече е видял всичко това — каза Томас.
Макрос се усмихна и очите му сякаш изрекоха хиляди неща.
— Така ли, Томас Крудийски? — Обърна се към останалите и размаха тоягата. — Пригответе се. Ще бъда с вас. — А на кралицата каза: — Уморен съм. Ще се намери ли място за мен?
Кралицата се обърна към елфа, довел Макрос, и нареди:
— Заведи го в някоя стая. Дай му всичко, което поиска.
Чародеят се поклони и последва водача си. Другите останаха смълчани, докато Томас не ги подкани:
— Да се подготвим.