Нощта отстъпваше на зората. Кралицата стоеше сама край трона си. През всичките си години на царуване никога не беше преживявала момент като този. Мислите й се надпреварваха със стотиците образи — от далечните времена на ранната й младост до случилото се предната вечер.
— Търсим отговорите в миналото ли?
Тя се обърна и видя застаналия зад нея чародей, подпрян на тоягата си. Той пристъпи няколко крачки и застана до нея.
— Можеш ли да четеш мислите ми, вълшебнико?
Макрос се усмихна, махна небрежно с ръка и каза:
— Не, господарке. Но има много неща, които наистина знам и мога да провидя. Сърцето ти е натежало и умът ти е обременен.
— Разбираш ли защо?
Макрос се засмя тихо.
— Без съмнение. И все пак искам да поговоря с теб за тези неща.
— Защо, чародею? Що за роля играеш?
Макрос извърна погледа си към светлините на Елвандар.
— Всички играят роли.
— Но своята си я знаеш много добре.
— Вярно. На някои е дадено да разбират онова, което е скрито за други. Такава е ориста ми.
— Защо дойде?
— Защото трябва. Без мен Елвандар може да падне, а това не бива да се случи. Тъй е отредено и аз мога само да изиграя ролята си.
— Ще останеш ли тук, ако битката бъде спечелена?
— Не. Имам други задачи. Но ще дойда още веднъж, когато нуждата отново стане голяма.
— Кога?
— Това не мога да ти кажа.
— Скоро ли ще е?
— Достатъчно скоро, макар и не съвсем.
— Говориш със загадки.
Макрос се усмихна — с крива, малко тъжна усмивка.
— Животът е загадка. Той е в ръцете на боговете. Тяхната воля ще се наложи и животът на мнозина смъртни ще се окаже променен.
— Томас ли? — Агларана се взря дълбоко в тъмните очи на чародея.
— Той — съвсем видимо, но и всички, които живеят в тези времена.
— Той какво е?
— А ти какво би искала да е?
Кралицата на елфите осъзна, че не знае отговора. Макрос леко я докосна с ръка по рамото. Тя усети топлия прилив на спокойствие, преминал през пръстите му, и се чу да отвръща:
— Не бих искала моят народ да пострада, но видя ли го, ме изпълва копнеж. Копнея за мъж… за мъж с неговата… мощ. Томас прилича повече на моя отишъл си повелител, отколкото сам би могъл да го разбере някога. И се боя от него, че отдам ли му се веднъж в обет, поставя ли го веднъж над себе си, губя властта да царувам. Мислиш ли, че стареите ще го позволят? Народът ми никога повече няма драговолно да надене хомота на валхеру на шиите си.
Чародеят помълча малко, после каза:
— При всичките изкуства, които владея, и за мен има скрити неща, но разбери следното: тук се крие вълшебство, далеч надрастващо всяко въображение. Не мога по-добре да го обясня инак, освен да кажа, че то се простира във времето много повече, отколкото е видимо. Защото както валхеру присъства сега в естеството на Томас, така и Томас присъства във валхеру в отминалите векове. Томас сега носи облеклото на Ашен-Шугар, последния от Владетелите на драконите. Когато бушували Войните на хаоса, той единствен останал на този свят, защото изпитвал необичайни за своя вид чувства.
— Томас?
Макрос се усмихна.
— Не се замисляй над всичко това, владетелко. От такива парадокси умът се замайва. Ашен-Шугар се почувствал задължен да защити този свят.
Агларана се взря в лицето на Макрос, озарено от мигащите светлини на Елвандар.
— Ти владееш древно познание много повече от всеки друг човек, чародеецо.
— Много ми е… дадено, владетелко. — Той зарея поглед над лесовете на елфите и заговори по-скоро на себе си: — Скоро ще дойде време за изпитанието на Томас. Не мога да съм сигурен какво ще се случи, но знам следното. По някакъв начин момчето от Крудий, в любовта си към теб и всичко твое, в простата си човешка обич, досега е успяло да издържи срещу най-могъщия член на най-могъщата смъртна раса, живяла някога на този свят. И деликатната намеса на вашите заклинатели много му е помогнала да устои на непоносимата болка от противоборството между две толкова различни естества.
Тя го изгледа твърдо.
— Знаеш и за това?
Той се засмя, искрено развеселен.
— Владетелко, суетата не е чужда и за мен. Засегнат съм, че можете да допуснете възможността да се изтъче толкова тънко заклинателство, че аз да не го усетя. Едва ли би се намерило вълшебство в този свят, което да ми убегне. Това, което сте сторили, е разумно и може да наклони везните в полза на Томас.
— Тъкмо за това се моля през цялото време — отвърна тихо Агларана. — Когато виждам у Томас повелител, сравним с краля от младините ми, съпруга, когото съдбата така рано ми отне. Дали е възможно?
— Ако той оцелее в изпитанието — да. Възможно е конфликтът да се окаже краят както на Томас, така и на Ашен-Шугар. Но ако Томас оцелее, той може да се превърне точно в онова, за което ти копнееш. А сега ще ти кажа нещо, което знаем само боговете и аз. Мога да преценя много неща, които предстоят да се случат, но повечето все още ми е неизвестно. Едно от нещата, които знам, е следното: ако остане край теб, Томас може да зацарува мъдро и добре, а след като поривите на младостта бъдат заменени с мъдрата зрялост — да се превърне във владетеля на твоите копнежи, стига могъществото му да бъде някак усмирено от човешкото му сърце. Но бъде ли отпратен, ужасна съдба може да сполети както Кралството, така и свободните народи на Запада.