Томас изкомандва и стрелите на елфските лъконосци се включиха в битката. Цуранските бойци западаха сразени, без да могат да настъпят и да се счепкат с противника. Собствените им стрелци не можеха да отвърнат на стрелбата, притеснявани от атаките на крилатите си нападатели — избиваха безчет птици, но мястото на всяка паднала се заемаше от нови три.
Изведнъж сред врявата се чу разкъсващ ушите съсък. Последва миг тишина, в който всичко движещо се откъм цуранския фронт сякаш замря. После птичият облак отхвърча нагоре, придружен от съскането и пукота на невидима енергия, и Томас видя черните халати на цуранските магове, които крачеха сред войската, за да възстановят реда. По земята лежаха стотици ранени цурани, но настървените за бой пришълци бързо се престроиха, зарязвайки пострадалите си другари.
Огромното птиче ято отново се струпа над нашествениците и се спусна надолу. Миг след това ослепително ярък пурпурен щит енергия загърна цураните като купол. Връхлитащите отгоре птици западаха с опърлени криле и въздухът се изпълни с непоносимата воня на изгоряла плът. Елфските стрели се забиваха в преградата, спираха полета си, пламваха и падаха по тревата, без да достигнат целта си.
Томас даде команда да спрат стрелбата и се извърна да погледне към Макрос. Чародеят отново извика:
— Чакай!
После размаха тоягата си и птиците се пръснаха, чули безмълвната му команда. После тоягата се изпъна напред и Макрос я насочи към червената преграда. От тоягата се изстреля златиста мълния, прелетя през поляната, раздра пурпурната преграда и удари един от магьосниците в черните халати в гърдите. Магьосникът се срути на земята и откъм цуранския строй се разнесе вик на ужас и гняв. Останалите магове извърнаха очи към площадката над елфската войска и към Макрос полетяха кълба от син пламък. Томас изрева яростно:
— Агларана!
Синкавите топки започнаха да се пръскат на рой звезди и скриха площадката от очите му с ослепително зарево. След миг заревото изчезна.
Чародеят стоеше на платформата невредим, кралицата бе до него. Татар я дръпна назад, а Макрос отново насочи тоягата си напред. Падна втори магьосник в черен халат. Четиримата останали живи магове вдигнаха погледи към оцелелия Макрос и го засипаха с удари — вълна след вълна от синя светлина и огън, биещи в защитната му преграда. Всички бяха принудени да извърнат очи от гледката, за да не ги ослепи ужасният блясък на освободената енергия. След като тази яростна атака приключи, Томас погледна нагоре — чародеят бе все така невредим.
Един от магьосниците нададе вик на искрено отчаяние, извади от халата си някакво устройство, включи го и се затича извън поляната, последван само след няколко мига от тримата си съратници. Макрос погледна надолу към Томас, посочи с тоягата си цуранската войска и извика:
— Сега!
Томас вдигна меча си и даде сигнал за атака. Порой от стрели полетя напред и той поведе щурма през поляната. Цураните бяха отчаяни след птичия щурм и след като магьосниците им бяха избити или прогонени, но въпреки това останаха на позицията си и посрещнаха противника. Стотици от тях бяха издъхнали под клюновете и ноктите на птиците, други — от рояците стрели, но те все пак продължаваха да превишават с три към едно елфите и джуджетата.
Битката се развихри и Томас бе залят от пурпурната мъгла, отмила от съзнанието му всяка мисъл освен да убива. Сечеше наляво и надясно и отваряше кървава просека сред враговете — цурани и чо-джа падаха под меча му.
Слънцето бавно се катереше по небосклона и нямаше отдих в жестоката схватка. Писъци изпълваха въздуха. Високо в небето кръжаха ята гладни лешояди.
Елфите и джуджетата започнаха бавно да отстъпват към Елвандар. След малко противниците, сякаш стигнали до равновесие, се разделиха, оставяйки помежду си открито пространство. И изведнъж Томас чу гласа на чародея, който прокънтя ясно над шума на битката.
— Назад! — извика гласът и силите на Елвандар заотстъпваха.
Цураните спряха за миг, усетили колебанието на елфите и джуджетата, след което се понесоха напред. Изведнъж се чу силен тътен и земята се разтресе.
Дърветата се разклатиха — все по-силно и по-силно, тресенето на земята се усилваше. Изведнъж се разнесе оглушителен трясък, все едно предтечата на всички гръмотевици се стовари върху главите им. И с този тътен огромен къс земя изригна нагоре, сякаш изровен и издигнат от шепата не невидим гигант. Стоящите върху него цурани полетяха нагоре и после се стовариха на земята.