Ново парче земя се взриви нагоре, после трето. Изведнъж въздухът се изпълни с гигантски камари пръст, които полетяха нагоре и после се изсипаха върху цуранския строй. Всички се разбягаха и поляната се опразни — останаха само телата на мъртвите и ранените.
Само след секунди земята се укроти. Чуваше се шумът на отстъпващата през дърветата цуранска войска. Виковете им подсказаха за нови ужаси, преследващи ги в бягството.
Томас погледна ръцете си и видя, че са плувнали в кръв. По златния му меч нямаше и капка, но за пръв път той усети, че се е оплискал до лакти в човешки живот. Усети, че му прилошава.
Обърна се и промълви тихо:
— Свърши се.
Откъм елфите и джуджетата последваха рехави възгласи, лишени от радостта на победителите. Бяха видели огромна рат, победена от могъща сила, сблъсък на стихии, за които не съществуваше описание.
Томас бавно закрачи покрай Калин и Долган и се заизкачва по стъпалата. Принцът на елфите изпрати бойци да преследват отстъпващите нашественици, други да се погрижат за ранените и да вьздадат бърза милост на умиращите врагове.
Томас се добра до стаичката си, седна тежко на постелята си и захвърли настрани меча и щита. В главата му нещо запулсира с тъпа болка и го накара да затвори очи. Заля го пороят на спомените.
Небесата бяха разкъсани от побеснели вихри енергия, пращяща от хоризонт до хоризонт. Ашен-Шугар седеше на могъщия гръб ва Шуруга и гледаше как пред очите му се разкъсва самата тъкан на времето и пространството.
Прокънтя рог и той го чу единствено с помощта на чародейството си. Мигът, който бе чакал, дойде. Ашен-Шугар подкара Шуруга нагоре и очите му зашариха из небесата, търсейки онова, което трябваше да се появи. Могъщото тяло на Шуруга под него се напрегна и в същия миг той съзря плячката си. Дракен-Корин, възседнал черния си дракон. Странно гледаха очите му и за пръв път, откакто се помнеше, Ашен-Шугар сякаш започна да проумява смисъла на ужаса. Не можеше да му даде име, нито да го опише, но го съзря в измъчените очи на Дракен-Корин.
Ашен-Шугар подкара Шуруга право напред. Могъщият златолюспест дракон изрева предизвикателно, не по-малко могъщият черен дракон на Дракен-Корин му отговори. Двата звяра се сблъскаха с ярост и ездачите им приложиха гибелните си умения един срещу друг.
Златният меч на Ашен-Шугар се изви в дъга и удари, посичайки на две черния щит с ухилената тигрова глава. Стана някак прекалено лесно, точно както Ашен-Шугар беше предвидил, че ще бъде. Дракен-Корин бе отдал твърде много от естеството си в онова, което възникваше. Пред мощта на последния валхеру сега той беше почти като простосмъртен. Веднъж, два пъти, трети път удари Ашен-Шугар и последният от братята му падна от гърба на черния си дракон, понесе се надолу и се разби в земята. Със силата на волята си Ашен-Шугар остави гърба на Шуруга, прелетя и застана до безпомощното тяло на Дракен-Корин, като остави Шуруга да довърши двубоя си с почти мъртвия черен дракон.
Искрица живот все още упорстваше в разбитото тяло, живот от незапомнени векове. Ашен-Шугар пристъпи напред и очите на Дракен-Корин се вдигнаха към него умолително, а устните му прошепнаха:
— Защо?
Ашен-Шугар посочи с острието на златния меч към небесата и отвърна:
— Това безсрамие не биваше да се позволи. Донесохте гибел на всичко, което познавахме.
Дракен-Корин се взря натам, където му сочеше Ашен-Шугар. Загледа се в тътнещите, бушуващи изблици на енергии, в усуканите, крещящи дъги от светлина, раздрали свода на небесата. Съзря новия ужас, оформящ се от изкривената жизнена сила на своите братя и сестри, безумно творение на омраза и ярост. Гласът на Дракен-Корин изхриптя:
— Бяха толкова силни. Не можехме дори да си го въобразим.
Лицето му се сгърчи в ужас и омраза, щом Ашен-Шугар вдигна златния си меч.
— Но правото бе мое! — изкрещя Дракен-Корин.
Мечът на Ашен-Шугар се стовари и с един удар отсече главата на Дракен-Корин. И в същия миг и тя, и тялото бяха погълнати от сияйна светлина, а въздухът около Ашен-Шугар изсъска. А сетне падналият валхеру изчезна без следа и съществото му се сля с онова безумно чудовище, разбушувало се срещу новите богове. Ашен-Шугар промълви с горчивина.
— Няма право. Има само сила.
„Така ли стана?“
— Да. Така съсякох последния от братята си.