На изток небето потъмнява и идва нощта.
По изгрев той стои до един магьосник, който се е трудил цяла нощ. Мъжът е разтревожен от това, което сочат изчисленията му, и изрича заклинание, което го пренася на друго място. Наблюдателят го следва. В малка зала още неколцина чародеи изслушват вестта, която им носи магьосникът, и на лицата им се изписва ужас. До Властелина на войната, който управлява от името на императора, е изпратен вестоносец. Властелинът на войната привиква магьосниците при себе си. Наблюдателят ги следва. Маговете му обясняват новината. Звездните знаци, съпоставени с древни писания, възвестяват приближаването на гибелно бедствие. Една звезда, небесен скиталец, забелязана в кътче в небето, където доскоро не е имало никакви звезди, стои неподвижно, но става все по-ярка. Тя ще донесе гибел за народите. Властелинът на войната е скептичен, но напоследък все повече и повече владетели се вслушват в словата на маговете. Открай време съществуват легенди как маговете са спасили народите от Врага, но никой не ги смята за достоверни. Все пак вече съществува това ново образувание на чародеите, наречено Конгрегацията, но какво е предназначението му — само маговете знаят. Така, съобразявайки се с промените на времето, Властелинът на войната се съгласява да извести императора. След време императорът изпраща заповед до Конгрегацията. Настоява да представят доказателство. Маговете поклащат глави и се пръсват по монашеските си килии.
Минават десетилетия и магьосниците провеждат кампания за огласа, търсейки влияние над всяка знатна особа в Империята, която ще се вслуша. Иде денят, в който е провъзгласена вестта, че императорът е мъртъв и че се възцарява неговият син. Маговете тръгват към Свещения град за коронацията на новия император.
Хиляди хора се трупат по улиците, робите носят знатните особи към великите храмове на носилки. Новият император е донесен на древния златен трон от сто мускулести роби. Коронясват го, като в същото време един роб е принесен в жертва в недрата на храма на бога на смъртта Туракаму, с молитва към боговете да допуснат душата на стария император да обитава в небесата.
Тълпата ликува, защото Судкаханчоза, тридесет и четвъртият поред император, е любимец на народа. Сега обаче хората ще могат да го видят за последен път. От този ден той ще се усамоти в Свещения палат, където душата му ще стои непрестанно будна и загрижена за доброто на поданиците му, докато Властелинът на войната и Върховният съвет ще ръководят делата на Империята. Новият император ще живее в размисъл и съзерцание, ще чете, ще рисува, ще изучава великите скрижали на храмовете, ще се стреми да пречиства духа си за своята тегоба.
Този император не е като своя баща и след като Конгрегацията му съобщава страшната вест, издава заповед да се започне строителството на огромен замък в центъра на гигантското езеро сред планините на Амболина.
Времето…
… минава.
Стотици облечени в черно магове стоят по кулите, издигащи се от града на острова, който все още не е получил бъдещата си великолепна цялост. Изминали са двеста години и сега на небосклона греят две слънца, едното — топло и жълтозеленикаво, другото — малко, бяло и яростно. Наблюдателят вижда как мъжете извършват своето чародейство — най-могъщото заклинание, изричано някога в историята на народите. Дори онзи легендарен мост, спуснал се от външното пространство в самото начало на времето, не е бил толкова голям подвиг, защото тогава само са минали по него между световете, а сега ще трябва да преместят цяла звезда. Усеща долу присъствието на стотици други чародеи, добавили своята мощ към тази на маговете по кулите. Заклинанието се е изковавало в продължение на последните няколко години, като всяка стъпка е била предприемана с много внимание, докато Странстващата се приближава. Макар и с несравнима мощ, това заклинание е изваяно и с изумителна деликатност. Една грешна стъпка — и то е могло да се провали. Странстващата няма да порази Келеуан, но не съществува капка съмнение, че когато топлината й се прибави към тази на бездруго горещата звезда на Келеуан, всякакъв живот по повърхността на планетата ще измре. Келеуан ще увисне в продължение на малко повече от година между първичното си слънце и Странстващата, в непрестанен ден, и всички магове са съгласни, че едва малцина е възможно да оцелеят, скрити в най-дълбоките пещери, за да излязат след това на повърхността на една изпепелена планета. Те трябва да действат бързо, преди да е станало твърде късно.