— Ти си много сериозен проблем за мен, Миламбер.
След като Миламбер не отговори, Хочопепа каза:
— Мълчиш. Изглеждаш съгласен. — Миламбер кимна. — Може би произходът ти предполага малко повече бдителност, отколкото е обичайно.
— Един роб да стане чародей — това е повод за размисъл — отвърна Миламбер.
Хочопепа махна с ръка.
— Рядкост е роб да навлече черния халат, но чак нечувано — не е. Понякога силата се разпознава едва в зряла възраст. Но законите са изрични и независимо кога ще се разкрие силата и независимо от положението на човека, у когото тя ще се прояви, от този момент той става подвластен единствено на Конгрегацията. Веднъж един войник бе осъден от своя владетел на обесване. Той увисна на въжето и оживя единствено със силата на волята си. Най-после силата му се бе проявила в най-фаталния миг в живота му. Той веднага бе предаден на Конгрегацията, мина обучението успешно и оцеля, въпреки че бе слаб и твърде посредствен маг. Но не това обсъждаме сега. Особеното в твоето положение, това, което създава за мен доста сериозен проблем, е, че ти си варварин… прощавай, беше варварин.
Миламбер се усмихна отново. Беше слязъл от Кулата на изпитанието, възвърнал всички спомени от живота си — малко смътно му бе само обучението му тук. Беше разбрал процесите, използвани, за да може да държи под контрол чародейството си. Бяха го отличили като един на сто хиляди души, като Велик. От двестате милиона жители на Империята той бе един от двете хиляди магьосници. Възпитаната му в робството предпазливост се бе съчетала, както изтъкна Хочопепа, с вроденото му благоразумие, така че той запази мълчание. Хочопепа се стремеше да достигне до нещо съществено и Миламбер бе готов да чуе какво е то, колкото и обстоятелствено да се изразяваше дебелият му събеседник.
След като Миламбер не отвърна нищо, Хочопепа продължи:
— Положението ти е особено по няколко причини. Най-очевидната е, че ти си първата личност не от този свят, която носи черния халат. Втората е, че си бил чирак на Низш чародей.
Миламбер вдигна вежда.
— Кълган? Ти знаеш за обучението ми?
Хочопепа се разсмя искрено и коремът му се затресе, което накара Миламбер да се отпусне и да го погледне с по-малко недоверие.
— Разбира се. Не остана нито една подробност от биографията ти, която да не е проучена задълбочено, защото ти ни предложи цяло съкровище от информация за своя свят. — Хочопепа се взря в госта си. — Властелинът на войната може и да реши да предприеме нашествие в един свят, за който знаем малко — въпреки възраженията на своите съветници магове, бих добавил — но ние в Конгрегацията предпочитаме да изучим противниците си. Голямо облекчение изпитахме, когато разбрахме, че чародейството във вашия свят е ограничено до жреците и последователите на Низшия път.
— Отново споменаваш за Низше чародейство. Какво имаш предвид?
Този път бе ред на Хочопепа да се изненада.
— Смятах, че знаеш. — Миламбер поклати глава. — По пътя на по-низшето чародейство вървят онези, които могат да задействат определени сили с помощта на волята си, но по ред, различен от нашия.
— Тогава трябва да знаете за тогавашните ми провали.
Хочопепа отново се рзсмя.
— Да. Ако се бе оказал по-малко подходящ за Висшия път, сигурно щеше по-лесно да усвоиш техните способи. Но твоята дарба е твърде голяма, за да успееш като чародей на Низшия път. Низшият път е по-скоро талант, отколкото изкуство. Висшият път е за учени.
Миламбер кимна. Хочопепа обясняваше нещата така, че след като го изслушаше, Миламбер имаше чувството, че го е знаел цял живот. Той сподели това.
— Не е трудно да се разбере. По време на тукашното ти обучение беше научен на много факти и понятия. Най-напред ти бяха внушени понятията, свързани с магиката, а след това — отговорността ти пред Империята. Част от процеса, свързан със съзряването на дарбата ти, изисква всички тези понятия да са налице, щом ти потрябват. Но и много от това, на което беше учен, е маскирано и ще ти се разкрие едва тогава, когато ти потрябва, когато ще си в състояние напълно да разбереш онова, което се крие в ума ти. Ще последва един период, през който мислите от време на времеще идват неканени. Още докато оформяш някой въпрос, отговорът му ще се появява в ума ти. А понякога отговорът ще те спохожда, докато го четеш или го чуваш. Това те предпазва от замайването под тежестта на познанието, трупано в теб с години, ако те връхлети изведнъж.
— Не е по-различно от заклинанията, приложени за да получиш виденията на Кулата на изпитанието — продължи Хочопепа. — Очевидно ние не разполагаме със средства да „видим“ онова, което се е случило преди времето на моста или в който и да е момент на историята, но можем да предизвикаме догадки, да внушим илюзия…