„Нещата не са такива, каквито изглеждат.“ Миламбер едва прикри изненадата си от този неочакван глас в главата си.
— … и да предложим скеле, около което можеш да добавиш сам онези образи, които за теб самия са най-съществени. Лично аз намирам, че цялото това представление на Кулата намирисва на величава опера. Ако искаш да изучиш историята, а не да гледаш театър, по-добре се залови с библиотеките. — Забелязал, че вниманието на Миламбер се е отвлякло, Хочопепа каза: — Все едно, сега говорехме други неща.
Миламбер отвърна:
— Бих искал да чуя в какво се състои проблемът ти.
Хочопепа приглади гънките на халата си.
— Моля да ме извиниш за още едно малко отклонение. Всичко това е свързано е причината, поради която те поканих тук. — Миламбер даде знак на Хочопепа да продължи.
— Твърде малко се знае за нашите народи преди Изхода. Знаем, че народите са дошли тук от различни светове. Съществуват и допускания, че други като тях са избягали от Врага в различни светове и че твоят предишен дом може да е един от тях. Има няколко нищожни доказателства, които могат да подкрепят тази хипотеза, но засега тя си остава само едно логично разсъждение. — Миламбер си помисли за игрите си на шаах с Владетеля на Шинцаваи и се замисли над тази възможност.
— Дошли сме тук като бегълци. От милиони са оцелели едва хиляди, за да посеят семето си тук. Намерили сме този свят стар и изтощен. Някога тук са процъфтявали велики цивилизации, но всичко, което е останало от тях, са огладените от времето камъни от някогашните им градове. Никой не знае кои са били тези същества. Металите на този свят са оскъдни и всичко, което е донесено от нас по време на Изхода, се е износило с вековете. Животните ни, като вашите коне и добитък, са измрели, с изключение на кучетата. Налагало се е да се приспособяваме към новата си родина и едни към други.
— Много войни сме водили между времето на Изхода и появата на Странстващата. Не бяхме нещо много повече от няколко града-държави допреди Битката на хилядата кораба. След нея най-скромната ни раса, тази на цураните, се издигна и покори всички останали, обединявайки по-голямата част от този свят в Империята. Ние от Конгрегацията поддържаме Империята, защото на този свят тя е единствената най-могъща сила, способна да осигури ред — не защото е благородна или справедлива, или красива, или добра. Но защото мнозинството от човечеството може да живее и да се труди без страх от война, може да живее без глад, епидемии и други бедствия от старите времена. И с този ред, който ни заобикаля, ние от Конгрегацията можем да изпълняваме своя дълг, без да ни се пречи.
— Усилието ни да изтласкаме Странстващата за първи път показа съвсем убедително, че трябва да бъдем оставени да работим, без никой да ни пречи, в това число и императорът, и да ни се предоставят всички необходими за това ресурси — продължи дебелият маг. — Когато за пръв път разбрахме за Странстващата, бяхме лишени от ценно време за действие поради нежеланието на императора да ни съдейства. Ако бяхме подкрепени веднага, навярно щяхме да сме в състояние да се справим с Врага при неговия опит да изкриви разлома. Тъкмо поради това приехме обета да защитаваме и служим на Империята, в замяна на пълна свобода.
— Всичко това изглежда съвсем очевидно, както ми го обясняваш — каза Маламбер. — Все още обаче чакам да чуя какъв е проблемът с мен.
Хочопепа въздъхна.
— Едно по едно, приятелю. Първо да довърша мисълта си. Трябва да разбереш как действа Конгрегацията, за да можеш да се надяваш да оцелееш.
Миламбер учудено вдигна вежди.
— Да оцелея ли?
— Да, Миламбер, да оцелееш, защото тук има много хора, които биха предпочели да те видят на дъното на езерото по време на обучението ти.
— Но защо?
— Целта ни е да възстановим Висшето изкуство. Когато сме избягали от Врага, в зората на историята, оцелели едва по един на хиляда от чародеите, воювали срещу Врага. Те в по-голямата си част са били Низши магьосници и чираци. Съюзявали са се на малки групи, за да опазят знанието, което донесли от родните си светове. Отначало са се търсили един по един, земляк със земляк, сетне, по-късно, съюзите нараствали в непрестанния стремеж да се възстановят забравените умения. След векове била основана Конгрегацията и в нея дошли да се присъединят магове от всички краища на света, та чак до днес, когато всички следовници на Висшия път са членове на Конгрегацията. Повечето практикуващи Низшето изкуство също служат, макар да им е отредено по-различно равнище на почит и свобода. Те обикновено се оказват по-добри в направата на устройства и в разбирането на природните стихии от нас, носещите черните халати — те например правят сферите, с чиято помощ се прехвърляме от едно място на друго. Макар и да не стоят извън закона, Низшите магьосници са защитени от намесата на други лица в живота им, освен от членовете на Конгрегацията. Всички магьосници са подвластни единствено на Конгрегацията.