Хочопепа се изненада от отговора, но също започна да се смее.
— Мнозина от нашите братя не обръщат много внимание на древните учения, но ако си запознат с по-старите ни философи, ще разбереш какво имам предвид. Ти, изглежда, си човек, който е намерил своя вал. Смятам, че между нас ще има разбирателство, скъпи ми варварски приятелю. Мисля, че започнахме добре.
Миламбер изгледа Хочопепа. Без да разбира неосъзнатия процес, с чиято помощ стигна да заключението, прецени, че е намерил в негово лице съюзник и може би приятел.
— И аз смятам същото. И мисля, че ти също си човек, който е намерил своя вал.
Придавайки си скромност, Хочопепа отвърна:
— Аз съм прост човек. Твърде много съм подвластен на удоволствията на плътта, за да съм достигнал такова съвършенство. — Въздъхна, наведе се към събеседника си и заговори напрегнато: — Чуй ме добре, Миламбер. Поради всички причини, които ти споделих преди малко, ти си колкото възможен източник на знание, толкова и опасно оръжие. Цураните са подвластни на политиката, което може да потвърди всеки проучвател на Играта на Съвета; макар за нас в Конгрегацията да се смята, че стоим над тези неща, ние също си имаме своите фракции и вътрешни борби, които не винаги се решават по мирен и безкръвен начин. Мнозина от нашите братя не са нещо повече от суеверни селяци, отнасящи се с подозрителност към всичко чуждо и непознато. От днес нататък трябва да се посветиш на една задача. Стой кротко настрани, скрит в своя вал, и стани колкото можеш повече цуранин. Както и да изглеждаш външно, ти трябва да станеш повече цуранин от всеки друг в Конгрегацията. Ясно ли е?
— Ясно — отвърна кратко Миламбер.
Хочопепа отново напълни чашките с гореща чоча.
— Особено се пази от любимите палета на Властелина на войната, Елгахар и Ергоран, както и от един нагъл младеж на име Тапек. Покровителят им се гризе от стръв да разшири войната срешу родния ти свят и е подозрителен към Конгрегацията. Сега, след като двама наши братя загинаха в последната по-голяма офанзива, все по-малко братя изпитват охота да предоставят помощта си за това начинание. Малцината магьосници, останали към неговата фракция, са пренатоварени и се мълви, че той няма да е в състояние да покори повече от света ви, освен ако не се случи чудо. Ще е нужно да се обедини Великият съвет — което ще стане тогава, когато туните станат земеделци и поети — или голям брой Черни халати да се сьгласят с искането му. Второто би се случило най-вероятно година след първото, тъй че, както разбираш, той се намира в доста окаяна политическа ситуация. Властелините на войната, които не успеят да спечелят една война, обикновено бързо губят височайшето благоволение. — Той добави с усмивка. — Но ние от Конгрегацията стоим високо над политическите дела, разбира се. — Тонът му отново стана сериозен. — Ще трябва да преодолееш следното: те може да видят в теб потенциална заплаха: или че влияеш на останалите да не му помагат, или че открито му се противопоставяш поради някаква дълбоко вкоренена в теб обич към родния ти свят. От преките му действия си защитен, но може да се натъкнеш на любимците му. Някои все още следват сляпо водачеството му.
— „Пътят към властта е твърде криволичещ“ — цитира Миламбер.
Хочопепа кимна и на лицето му се изписа доволство. Очите му за миг блеснаха.
— Като истински цуранин. Бързо усвояваш.
През следващите седмици Миламбер израсна напълно до висотата на новото си положение, усвоявайки отговорностите на сана си. Неведнъж бе отбелязано, понякога с нескрита подозрителност, че малцина са показвали такива способности толкова скоро след като са облекли черния халат.
Въпреки всички промени, Миламбер установи, че много от нещата си останаха същите. Практиката му помогна да открие, че вътре в него все още се таят неусвоени кладенци на силата, които можеше да се извлекат на повърхността само в мигове на стрес. Стараеше се да наложи съзнателен контрол над тези първични стихии, но с малък успех. Откри също така, че е в състояние да изтласка наложените му по време на обучението духовни повели. Реши не го споделя с никого, дори с Хочопепа. Отстраняването и преподреждането им също така му възвърна и още нещо — почти непреодолимото желание отново да се събере с Катала. Потисна и този копнеж, да отиде да я намери веднага и да настои владетелят на Шинцаваи да я освободи, с всичките произтичащи от сана му на Велик права. Поколеба се поради опасение от реакцията на другите магове, както и от страх, че чувствата й към него може да са се променили. Вместо това предпочете да се потопи дълбоко в научните дирения.