Времето, прекарано в Конгрегацията, изкара на преден план истинската му същност, точно както му бяха предрекли. Тази същност се оказа ключът към необикновеното му майсторство по Висшия път. Оказа се, че е същество, принадлежащо на два свята, светове, свързани от Великия разлом. И докато тези два свята оставаха свързани, той черпеше сила и от двата, два пъти повече от силата, достъпна за всички други Черни халати. Това знание разкри истинското му име — името, което не може да бъде изричано, за да не може друг да установи власт над него. На древния език на цураните, неизползван от времето на Изхода, то означаваше: „Този, който стои между светове“.
Глава 23
Пътуване
Мартин наблюдаваше. Махна мълчаливо на спътниците си и те го последваха сред дърветата, все още извън полезрението на онези в ливадата. Оттук без усилие се чуваха заповедните викове в стана на цураните. Мартин се присви ниско. Зад него притичаха Гарет и бившият цурански роб Чарлз. През шестте години след обсадата на Крудий Чарлз бе оправдал напълно очакванията на Мартин, доказвайки поне дузина пъти своята вярност, както и ценните си качества. Освен това от него се беше получил приличен горянин, въпреки че никога нямаше да придобие естествената лекота в движенията, присъща на Гарет и Мартин.
— Майсторе, виждам много нови знамена — прошепна Чарлз.
— Къде?
Чарлз посочи най-далечния край на цуранския лагер. С помощта на джуджетата, останали във високопланинските села, Мартин и двамата му спътници бяха извършили едно опасно прехвърляне през Сивите кули, преодолявайки без особена трудност няколкото цурански поста по западния край на долината — фланга, за който смятаха, че най-малко се нуждае от добра охрана. Сега се намираха едва на неколкостотин стъпки от главния стан на цураните.
Гарет тихо подсвирна.
— Тоя има очи на сокол. Аз едва ги виждам тези знамена.
Чарлз отвърна.
— Просто знам какво да гледам.
— И какво означават тези нови знамена? — попита Дълголъкия.
— Лоши новини, майстор-ловецо. Това са родовите знамена на фамилиите, които са верни на Партията на Синьото колело. Поне до времето, когато бях пленен. До обсадата на Крудий ги нямаше. Това може да означава само нова промяна във Върховния съвет. — Той се взря в лицето на майстор-ловеца. — Това говори, че Военният съюз е възстановен. И идващата пролет можем да очакваме голяма офанзива.
Мартин им даде знак да се върнат в леса. Дърветата бяха отрупани с есенни цветове — пищно червено, златисто и кафяво. Преминаха безшумно по окапалия листак, добраха се до убежището на високия храсталак край един от вековните дъбове и приклекнаха в него. Мартин извади малък къс сушено телешко и го задъвка. Прехвърлянето през Сивите кули, макар и с помощта на дребосъците, си беше казало своето: и тримата бяха гладни, изтощени и мръсни.
— Къде са новите батальони? — попита Мартин.
— Няма да ги прехвърлят тази зима. Могат да останат спокойно извън Града на равнините в Келеуан, при по-мекия климат. Ще ги прехвърлят през разлома малко преди пролетното топене. Докато цветята в градината на принцеса Карлайн разцъфтят отново, те вече ще са тръгнали в поход.
Откъм север доехтя пронизителен звук. На лицето на Чарлз се изписа сдържана тревога.
— Чо-джа! — Той се огледа, след което посочи нагоре.
Мартин кимна, сплете ръцете си в столче и повдигна към най-ниския клон на дъба първо Чарлз, а после и Гарет. След това подскочи, а те го хванаха за ръцете и го издърпаха.
Покатериха се на по-високите клони и останаха там, неподвижни и с готови оръжия. След малко се появи патрулът на чо-джа — шест от подобните на гигантски мравки същества се движеха с енергична походка. Водачът им, отличаващ се по шлема с пера, цуранска направа, им даде знак да спрат, обърна се в една посока, после в друга, след което зараздава команди на пискливия им език. Другите петима се пръснаха и в следващите десетина минути тримата на дървото чуваха как претърсват околността.
След като се върнаха, бързо се строиха и си заминаха. Щом се увери, че са се отдалечили достатъчно, за да не могат да ги чуят. Мартин прошепна:
— Какво беше това?
— Подушиха ни. Миризмата ми трябва да се е изменила от всичката мидкемийска храна, която съм изял. Знаеха, че не сме цурани.