Докато слизаше от дървото, Чарлз поясни:
— Чо-джа не могат лесно да извръщат главите си нагоре, затова го правят рядко.
— Какво щяха да направят, ако бяха срещнали някой от предишните ти земляци? — попита Гарет.
Чарлз сви рамене.
— Щяха да го заговорят на цурански. Техният език е почти невъзможно да се научи, така че никой не се опитва.
— Дали ще могат да хванат дирите ни? — попита Мартин.
— Не мисля, но… — Откъм цуранския стан се чу силен лай и той млъкна. — Кучета!
— Те могат да ни проследят — каза Мартин. — Хайде.
И ги поведе в умерен бяг назад към старата пътека през планините, почти обрасла и все още неоткрита от цураните, но използвана от групата на Мартин, за да проникнат по нея в долината.
Тримата тичаха през дърветата и се вслушваха в лая отзад. После кучетата завиха.
— Надушиха следата — каза Чарлз.
Мартин само кимна и ускори крачка. Бягаха още около минута, но воят на кучетата неумолимо се усилваше. Мартин свърна от пътеката, поведе ги към близкото поточе и нагази във водата.
— Накъде? — попита Гарет.
— Надолу по течението. Най-напред ще потърсят нагоре, защото натам е изходът.
— Майстор-ловецо, има и друг начин — каза Чарлз и бързо свали торбата от гърба си. Извади от нея голяма кесия, отвори я и започна да пръска черна прах по брега на потока, където бяха влезли.
Очите на Гарет се просълзиха и той се изсекна здраво, за да не кихне.
— Пипер ли е това?
— Майстор-готвачът Мегар ще се сърди, но си помислих, че може да ни потрябва — отвърна Чарлз. — Ако подушат тук, чо-джа и кучетата няма да могат да помиришат нищо с часове.
Мартин кимна.
— Давай нагоре тогава!
Зашляпаха енергично във водата, след което продължиха с по-спокоен и постоянен ритъм. Мястото, където нагазиха, вече се беше скрило от погледите им, когато кучешкият лай се прекъсна от кихавици. Ядосани гласове зареваха команди. Чарлз се подсмихна. Тримата продължиха през водата.
Щом стигна до един дебел, ниско надвесен над водата клон, Мартин повдигна спътниците си, след което се покатери сам. Изкачиха се по дървото, докато не намериха друг клон от съседния дъб, достатъчно близко, за да могат да се прехвърлят на него.
Скочиха отново на земята на повече от дузина разкрача от брега на поточето. Мартин се огледа, за да се увери, че не са ги забелязали, след това махна на двамата си спътници и ги поведе назад към Сиви кули.
Вятърът метеше стените. Арута се взираше към градчето Крудий и морето зад него. Петна от светлина и мрак пробягваха в кръгозора му, а високо над главата му се носеха къдрави черни облаци. Под тях се простираше безкрайната морска шир, накъдрена от бяла пяна. Вятърът носеше до ушите му шума от строителите, вдигащи поредната сграда в града.
Над Крудий бе есен, осмата от началото на войната. Според Арута пролетта и лятото бяха минали щастливо, без някаква по-сериозна офанзива от страна на цураните, но той не намираше в това някакъв сериозен повод за задоволство. Не беше вече онова момче, изпълнено с жар да предвожда, а кален в изпитанията воин. За своите двадесет и седем години беше виждал повече битки и бе взимал повече решения от повечето мъже в Кралството през целия им живот. И според преценките му цураните бавно и неотстъпно печелеха войната.
Умът му се зарея надалеч. Макар отдавна да не бе онова унесено момче, все още се поддаваше на мечти и спомени.
— Тази есен е къса.
Арута погледна наляво и видя, че до него е застанал Роланд. Скуайърът беше заварил принца потънал в мисли и се бе приближил до него неусетно. Арута изпита леко раздразнение, но се отърси от него и отвърна:
— Да, Роланд. И зимата ще е къса. А напролет…
— Какви са новините от Дълголъкия?
Арута сви в юмрук облечената си в ръкавица ръка и удари каменния парапет на стената със сдържано отчаяние.
— Сто пъти съжалих, че се наложи да замине. От тримата единствен Гарет проявява някакво благоразумие. Чарлз е просто цурански безумец, обладан от чувството си за чест, а Дълголъкия е…
— Дълголъкия — довърши вместо него Роланд.
— Не съм срещал друг човек, който да разкрива себе си толкова малко, Роланд. Дори да живея колкото един елф, не мисля, че ще разбера някога какво го прави такъв, какъвто е.
Роланд се облегна на хладните камъни на стената и каза:
— Мислиш ли, че са живи и здрави?
Арута отново зарея поглед към Безкрайното море.
— Ако изобщо има някой в Крудий, който да е в състояние да прехвърли планините, да проникне до цуранския лагер в долината и да се върне, то това е Мартин. Но въпреки това се безпокоя.