— Личното ми изпадане в немилост и поробването ми явно е било необходимо, за да останат хората от клана ми извън подозрение до подходящия момент за извършване на замисления ход — продължи Чарлз. — Сега е ясно какъв е бил ходът. От обсадата на този замък не бях забелязал нито един войник, който да е член на някоя от фамилиите на Партията на Синьото колело. Смятах това за признак, че Военният съюз се разпаднал.
Фанън го прекъсна.
— Да не би да искаш да кажеш, че цялата тази война е само един аспект от политическите игри във Върховния ви съвет?
— Мечемайсторе, знам, че е трудно за човек така верен на своята държава като вас да разбере подобно нещо — отвърна Чарлз. — Но точно това искам да кажа. Има причини, цурански причини за тази зойна. Вашият свят е богат на метали, а металите са скъпоценност в Келеуан. От векове сме се сражавали с конфедерация Турил и когато най-сетне бяхме принудени да седнем на масата на преговорите, Военната партия загуби много от влиянието си в съвета. Тази война е средство тя да си възвърне влиянието. Императорът почти не властва, оставяйки върховната власт в ръцете на Властелина на войната, но Властелинът на войната все пак е и владетел на своя дом, военен вожд на клан, и като такъв се стреми да осигури предимстваза своите хора в Играта на Съвета.
Тъли го изгледа смаяно.
— Значи присъединяванетотта Партията на Синьото колело към партията на Властелина на войната и след това внезапното й оттегляне не е било нищо друго освен маневра в тази политическа игра, целяща да се спечели изгода?
Чарз се усмихна.
— Това е съвсем по цурански, добри ми отче. Властелинът на войната е планирал кампанията много грижливо, след това в продължение на три години се оказва въвлечен в нея едва с половината армия. Той е разпънат, не може да донесе вести за съкрушителни победи пред Върховния съвет и императора и губи позиции и престиж.
— Невероятно! — възкликна Фанън. — Стотици мъже да умират заради такова нещо.
— Такива са правилата на Играта на Съвета, мечемайсторе. Властелинът на войната Алмечо е амбициозен мъж. Властелинът на войната трябва да е такъв. И трябва да разчита на други амбициозни мъже, мнозина от които с охота биха облекли мантията му, ако се провали. За да задържи тези хора като свои съюзници, вместо противници, понякога той трябва да погледне на нещата от другата им страна. Ще ви дам един пример. През първата година на войната подкомандирът на Властелина на войната, Тасио от клана Минванаби, заповяда щурм срещу един от гарнизоните на Ламът. Освен че е вторият по ранг пълководец на кампаниите на този свят, той е също така братовчед на Владетеля Джингу на клана Минванаби. Заповедта за щурм бе дадена на Владетеля Сецу на Акома, заклет враг на Джингу. Войниците на Акома бяха почти напълно унищожени, в това число и Владетелят Сецу и синът му. Тасио пристигна твърде късно, за да може да спаси Акома, но навреме, за да донесе победа за Властелина на войната.
Очите на Фанън се разшириха от неверие.
— Това е най-черното двуличие, за което съм чувал!
— Но и брилянтен ход, според разбиранията на тези хора — каза Арута.