Чарлз кимна съгласен със забележката на принца.
— Властелинът на войната би простил на Тасио за това, че е оставил един от добрите му пълководци да бъде убит и че е изгубил цялата войска на Акома, в замяна на една победа и усилване поддръжката на Минванаби. Всеки владетел, който не участва пряко в играта, би признал този ход за майсторски, дори онези, които са се възхищавали от качествата на Сецу. Това спечели за Алмечо и за Владетеля Джингу много съюзници в съвета. Така че политическите противници на Властелина на войната, търсейки начин да се противопоставят на нарастващата му мощ, създадоха положението, което описах, затруднявайки Властелина на войната и лишавайки го от възможност да продължи тази война ефикасно. Тогава много фамилии, кръжащи около Военната партия, са били привлечени от Синьото колело и техните съюзници, за да нанесат този зашеметяващ удар.
— Но за нас важното е, че това ваше Синьо колело отново се е съюзило с Властелина на войната и техните войници ще се включат идната пролет — каза Арута.
Чарлз огледа събеседниците в съвещателната зала.
— Не мога да си представя дори защо е възникнал отново този съюз. Твърде съм отдалечен от играта. Но както каза негово височество, важното за нас в Крудий е да знаем, че идващата пролет срещу някой от фронтовете ни могат да излязат цели десет хиляди свежи воини.
Амос се намръщи.
— С това ще ни пречупят гръбнака.
Арута разгъна на масата половин дузина свитъци.
— През последните няколко месеца повечето от вас са чели тези съобщения. — Той погледна Тъли и Фанън. — Забелязали сте, че вече се долавя някаква схема. — Той вдигна един от свитъците. — От баща ми: „Постоянните цурански нападения и набези държат непрекъснато хората ми в напрежение. Неспособността ни да ударим врага хвърля мрачна сянка върху всичко, което правим. Боя се, че никога няма да видим края на тази работа…“ От барон Белами: „… нарастваща цуранска активност край гарнизона Джонрил. Смятам за разумно да увеличим присъствието си там през тази зима, след като цураните не са бездейни, за да не изгубим позиции идущата пролет.“ Впрочем, скуайър Роланд ще ръководи общото подкрепление от Карс и Тулан.
Неколцина в залата се извърнаха към Роланд, който стоеше до рамото на Арута. Принцът продължи.
— От лорд Дуланик, рицар-маршала на Крондор: „Макар Негово височество да споделя вашата загриженост, не съществуват сериозни доказателства за тревогата ви. Освен ако не се появят разузнавателни данни, потвърждаващи опасенията ви за възможни бъдещи цурански офанзиви, посъветвах принца на Крондор да отклони молбата ви части на крондорския гарнизон да бъдат изпратени към Далечния бряг…“ — Арута огледа събеседниците си. — Сега схемата е ясна.
Той отмести свитъците и посочи картата, разпъната на масата.
— Включили сме всеки наличен войник. Не смеем да изтегляме хора от юг от страх да не би цураните да тръгнат срещу Джонрил. Ако гарнизонът е подсилен, ще държим там положението стабилно за известно време. Ако врагът атакува гарнизона, той може да получи подкрепление от Карс и Тулан. Ако противникът тръгне срещу който и да било от двата замъка, оставят Джонрил зад гърба си. Но всичко това ще се провали, ако тези гарнизони се оголят. А баща ми поддържа дълъг фронт и не може да отдели нито един човек. — Той се обърна към Чарлз. — Според теб къде може да се очаква атака?
Бившият цурански роб огледа картата и сви рамене.
— Трудно е да се каже, ваше височество. Ако положението трябва да се реши само по военни съображения, Властелинът на войната би трябвало да нанесе удар срещу най-слабия фронт, или срещу елфите, или тук. Но в Империята малко неща се правят без политически съображения. — Той огледа разположението на войските на картата и продължи: — Ако аз бях Властелинът на войната и имам нужда от една обикновена победа, за да затвърдя позициите си във Върховния съвет, бих атакувал отново Крудий. Но ако бях Властелинът на войната и положението ми във Върховния съвет е разклатено, и имам нужда от дързък удар, за да възвърна изгубения си престиж, бих рискувал с решителна офанзива срещу главните сили на Кралството, армиите под командата на херцог Боррик. Съкрушаването на главните сили на Кралството би ми осигурило надмощие в Съвета за няколко години напред.
Фанън се отпусна в стола си и въздъхна.
— Значи сме изправени пред възможността от нов щурм срещу Крудий тази пролет, без ресурси за подкрепления поради страха ни от атака другаде. — Ръката му обходи картата. — Сега сме изправени пред същия проблем като херцога. Всичките ни сили са ангажирани по цуранския фронт. Единствените мъже, с които разполагаме, са тези, които са останали в градовете, само малка част от цялото. А не можем да държим армията в полеви условия неопределено дълго време; дори лорд Боррик и Брукал зимуват в Ламът при графа, като оставят малки отреди да патрулират. — Той махна с ръка във въздуха и каза: — Извинете, отвлякох се. Важното е да се уведоми баща ви веднага за възможността от атака, Арута. Така, ако цураните ударят неговите позиции, той ще се е върнал от Ламът навреме, готов да отрази удара им. Дори цураните да хвърлят десет хиляди души свежа войска, той може да извика още войници от гарнизоните в Ябон, общо около две хиляди.