Арута си тръгна и след като се скри, Амос вдигна очи към небесата.
— Асталон — призова той бога на правдата. — Че съм грешник, грешник съм. Но ако трябва да ми въздадеш правосъдие, точно това ли трябваше да е? — После, примирен със съдбата си, се захвана с работата си — всичко на борда да е наред.
Карлайн се разхождаше в градината, тъжна като повехналите цветя в лехите. Роланд я гледаше мълчаливо и се мъчеше да измисли думите, с които да я утеши. Накрая отрони:
— Нали ще стана барон на Тулан един ден. Вече девет години не съм бил у дома. Трябва да тръгна с Арута.
— Знам — отвърна тя тихо.
Той забеляза примирението, изписано на лицето й, преодоля няколкото крачки, които ги деляха, и я хвана за раменете.
— И ти също един ден ще станеш баронеса.
Тя се притисна плътно в него, после се отдръпна и се помъчи да заговори безгрижно.
— Все пак човек би си помислил, че за толкова време баща ти е свикнал вече да се оправя и без теб.
Той се усмихна.
— Той трябваше да презимува в Джонрил с барон Белами и да ръководи разширението на гарнизона. Аз ще ида вместо него. Братята ми са твърде млади. Докато цураните са се окопали през зимата, това е единственият ни шанс да разширим укрепленията.
Тя му отвърна с насилена лековатост:
— Поне няма да се притеснявам, че разбиваш сърцата на чаровните дами в двора на баща ти.
Роланд се засмя.
— Едва ли ще имам такава възможност. Хората и продоволствието вече се събират и баржите са готови да потеглят срещу течението на Виндермеер. След като Амос ме остави на брега в Тулан, ще прекарам един-два дни вкъщи, не повече, а после тръгвам. Дълга ще е зимата в Джонрил, без никого за компания, освен войници и неколцина селяци в този забравен от боговете форт.
Карлайн покри ръката си с шепа и прихна.
— Надявам се баща ти да не разбере напролет, че си проиграл баронството му на комар с войниците.
Роланд я изгледа усмихнато.
— Ще ми липсваш.
Карлайн хвана ръцете му.
— Ти също.
Постояха неподвижно един срещу друг, а после фасадата на храброст на Карлайн изведнъж рухна и тя прошепна в прегръдката му.
— Пази се. Няма да понеса, ако те загубя.
— Знам — отвърна той с нежност. — Но не бива да сваляш маската на смелост пред другите. Фанън ще има нужда от помощта ти в ръководството на двора, а ти ще отговаряш за цялото домакинство. Сега ти си господарката на Крудий и много хора ще зависят от напътствията ти.
Двамата се загледаха в знамената, плющящи под напора на вятъра в късния есенен следобед. Въздухът бе прохладен и той я загърна с наметалото си. Тя промълви разтреперана:
— Върни се при мен, Роланд.
— Ще се върна, Карлайн — отвърна тихо той. И се опита да се отърси от студеното, вледеняващо чувство, което го облада, но не можа.
Стояха на кея в предутринния мрак, малко преди да се зазори. Арута и Роланд чакаха до стълбата.
— Погрижи се за всичко, мечемайсторе — каза Арута.
Фанън стоеше пред него, с десница на дръжката на меча, все така гордо изправен въпреки годините си.
— Бъдете спокоен, ваше височество.
Арута добави с усмивка:
— А когато Гардан и Алгон се върнат от патрула, нареди им да се погрижат за теб.
Очите на Фанън блеснаха и той изръмжа:
— Що за нахалство! Мога да надвия всеки мъж в замъка, с изключение на баща ви. Извадете меча и ще ви покажа защо все още нося знака на мечемайстор.
Арута вдигна ръце насмешливо.
— Фанън, хубаво, че виждам още искрата в теб. Крудий е добре защитен от своя мечемайстор.
Фанън пристъпи и сложи ръка на рамото му.
— А ти се пази, Арута. Никога не съм имал по-добър ученик от теб. Много ще ме е яд да те загубя.
Арута се усмихна на стария си учител с обич.
— Благодаря ти, Фанън. — После насмешката отново се върна на лицето му. — И мен ще ме е яд, ако се загубя. Ще се върна. И ще доведа войниците на Ерланд.
Двамата с Роланд се качиха на палубата, а хората на кея започнаха да им махат за довиждане. Мартин Дълголъкия чакаше, облегнат на перилото, и гледаше как стълбата се вдига и мъжете на кея отвързват въжетата. Амос Траск крещеше команди. Корабът бавно се отдели от кея и пое през залива. Арута, Роланд и Мартин гледаха мълчаливо как кеят с изпращачите се стапя пред очите им.
— Добре че принцесата предпочете да не дойде — промълви Роланд. — Още едно сбогуване щеше да ми дойде много.
— Разбирам — отвърна Арута. — Тя много те обича, скуайър, макар че не разбирам защо. — Роланд го погледна да разбере дали принцът се шегува и забеляза леката усмивка на устните му. — Не съм ти споменавал за това — продължи принцът. — Но тъй като може и да не се видим за известно време, след като ни оставиш в Тулан, трябва да знаеш, че когато ти се удаде възможност да говориш с баща ми, ще имаш подкрепата ми.