— Благодаря.
Градът потъна в мрака. След малко откъм десния борд изникнаха канарите на Стражеви скали.
Амос заповяда да завъртят руля и завиха на юг, още платна се опнаха да ги понесат с вятъра. Корабът набра скорост и Арута чу крясъка на чайките отгоре. Изведнъж го порази мисълта, че наистина са извън Крудий. Усети хладна тръпка и се загърна в наметалото си.
Арута стоеше на мостика, стиснал меча в готовност, Мартин бе от дясната му страна, заредил стрела на лъка си. Амос Траск и първият му помощник Васку също бяха извадили оръжията си. На палубата долу се бяха струпали шестима разгневени мъже. Останалата част от екипажа следеше свадата отстрани.
Един от моряците викна от палубата:
— Ти ни излъга, капитане! Не ни поведе назад към Крудий, както ни каза в Тулан. Освен ако не си решил да отплаваме за кешийски Елариал, на юг няма нищо. Да не си решил да преминем Тъмните проливи?
— По дяволите, човече — изрева Амос. — Смееш да оспорваш заповедите ми?
— Ами да, капитане. Според традицията капитанът не може да задължи екипажа да мине проливите зиме, освен ако не се споразумеят. Ти ни излъга и не сме длъжни да плаваме с теб.
— Проклет моряшки правозащитник — промърмори Амос и после подвикна: — Добре тогава. — Подаде късата си сабя на Васку, слезе по стълбата и приближи моряка с приятелска усмивка. — Вижте какво, момчета — заговори той, като стигна до шестимата настръхнали мъже, всички стиснали в ръцете си остри натегателни клинове. — Ще бъда честен с вас. Принцът трябва да стигне до Крондор, инак пролетта тук ще настъпи ад. Цураните събират голяма войска, която може да тръгне срещу Крудий. — Той сложи ръка на рамото на говорителя им и продължи: — Така че изводът е: трябва да доплаваме до Крондор. — С внезапно движение Амос стисна мъжа за врата, затича към борда и хвърли безпомощния човек през перилото. — Който не иска да продължи с нас, може да се върне в Тулан с плуване!
Друг от разбунтувалите се моряци понечи да тръгне срещу Амос, но в палубата пред краката му се заби стрела. Той вдигна очи и видя, че Мартин се е прицелил в него. Майстор-ловецът каза високо:
— На твое място не бих го направил.
Мъжът пусна клина и отстъпи, а Амос викна на моряците:
— Докато стъпя на мостика, искам или да сте по реите, или през борда — за мен е все едно. Всеки, който не се хване на работа, ще го обеся на реята като жалко размирно псе, ясно?
Амос се върна на мостика. От водата се чуха немощните викове за помощ на изхвърления. Капитанът се обърна към Васку:
— Хвърли на тоя глупак едно въже и ако не е омекнал, бутни го отново през борда. — После извика: — Вдигай всички платна! Обръщай към Тъмните проливи.
Арута примигна да махне водните пръски от очите си и стисна крепежното въже с всички сили. Нова вълна се стовари през борда и той отново бе заслепен. Нечии силни ръце го сграбчиха отзад и в тъмнината той чу гласа на Мартин.
— Добре ли си?
Той изплю вода и отвърна:
— Да.
И продължи по въжето към мостика, с Мартин плътно зад него. „Вятърът на зората“ се издигаше стръмно и се спускаше стремглаво надолу и той на два пъти се подхлъзна, докато стигне стълбата. Целият кораб беше подсигурен с предпазни въжета, защото сред бурното море бе невъзможно човек да пристъпи, без да се държи за нещо.
Арута се издърпа по стълбата на мостика и къде със залитане, къде пълзейки се добра до Амос Траск. Капитанът чакаше до кормчията и щом се наложеше, натискаше лоста с яките си мишци да му помогне. Стоеше като вкоренен в дъските на палубата и очите му се взираха в мрака. Гледаше и се вслушваше, настроил всичките си сетива към корабния пулс. Арута знаеше, че не е спал от две денонощия.
— Колко още? — попита Арута.
— Един-два дни, кой може да каже? — Някъде отгоре се чу пукот като на трошаща се ледена кора по река Крудий зиме. — Ляво на борд! — викна Амос и натисна здраво руля. — Още някой ден тези прокълнати от боговете ветрове да блъскат това скапано корабче, и ще имаме късмет, ако можем поне да се върнем в Тулан.
Девет дни вече бяха минали, откакто тръгнаха от Тулан, последните три — в неспиращ щорм. Вълните и вятърът подмятаха безмилостно кораба и Амос вече три пъти бе слизал в трюма да надзирава укрепването на кила. Според Амос се намираха някъде западно от проливите, но не можеше да е сигурен, докато бурята не стихне. Нова вълна връхлетя върху кораба и той потръпна.