И после всичко свърши. В един миг се бореха неистово да се измъкнат покрай скалите и да преодолеят стихията на проливите, а в следващия вече се носеха бързо напред и мракът оставаше зад тях.
Небето отпред беше облачно, но щормът, който ги бе задържал с дни, сега лежеше като тъмна сянка на изток. Арута погледна ръцете си, сякаш бяха нещо чуждо, и се напрегна, за да ги разтвори и да пусне руля.
Двама моряци го удържаха, докато рухваше, и го поставиха леко на палубата. Главата му се завъртя, а после той отвори очи и видя, че Амос седи до него, а на руля е Васку. Ухилен, Амос каза:
— Справихме се, момче. Вече сме в Горчиво море.
Арута се огледа.
— Защо е още толкова тъмно?
Амос се разсмя.
— Ами то е почти вечер. Изкарахме на това кормило с часове.
Арута също започна да се смее. Никога не бе изпитвал такъв триумф. Смя се, докато сълзи на умора не потекоха по бузите му, докато хълбоците не го заболяха.
— Знаеш вече как да се смееш на смъртта, Арута — каза Амос. — Никога повече няма да си същият.
Арута си пое дъх.
— За малко ми се стори, че си полудял.
Амос пое меха с вино от донеслия го моряк и отпи дълбоко. Подаде го на Арута и отвърна:
— Ти също. Малцина го изпитват в живота си. Виждаш всичко толкова ясно, толкова истински, че единствената дума, с която можеш да го опишеш, е лудост. Осъзнаваш колко струва животът и разбираш смисъла на смъртта.
Арута вдигна очи към застаналия до тях моряк и видя, че е същият, когото Арута бе изхвърлил през борда заради бунта. Васку го изгледа намръщено, но мъжът не помръдна. Амос го погледна и той каза:
— Капитане, исках само да кажа, че… сбърках. Тринайсет години съм моряк и бях готов да заложа душата си на Лимс-Крагма, че никой не може да прекара такъв кораб през проливите. — Сведе очи и добави: — Доброволно ще застана да ме набият с камшик за това, което направих, капитане. Но след това съм готов с вас да сляза до седемте кръга на ада, както и всички мъже тук.
Арута се озърна и видя, че още моряци се трупат на мостика или гледат надолу от реите. Чуха се викове: „Да бе, капитане“ и „Вярно казва“.
Амос с мъка стана, сграбчи с ръка перилото и едва се удържа на краката си. После огледа насъбралите се мъже и ревна:
— Нощната вахта горе! Средната и дневната — отбой. — Обърна се към Васку. — Проверете в трюма за повреди и слагайте да ядем. Курс към Крондор.
Арута се събуди в каютата си. До него седеше Мартин Дълголъкия.
— Вземи.
Майстор-ловецът му подаде димяща халба. Арута се надигна на лакът и разбитото му и изтощено тяло простена. Отпи от горещата супа.
— Колко съм спал?
— Заспа малко преди залез слънце, или по-точно изгуби свяст, ако държиш да знаеш истината. Сега е три часа след изгрев.
— Времето?
— Добро е. Поне няма буря. Амос се върна на палубата. Смята, че ще се задържи така по-голямата част от пътя. Повредите долу са поносими. Ще се оправим, стига да не се наложи да понесем нов щорм. Дори да ни връхлети, според Амос имало много удобни места за котва по брега на Кеш.
Арута се надигна от койката, заметна се с плаща и се качи на палубата. Мартин го последва. Амос стоеше до руля и когато Арута го попита как вървят нещата, отговори:
— Хванахме добър вятър, откакто се измъкнахме от проливите. Ако задържи така, от северозапад, ще стигнем Крондор много скоро. Но ветровете рядко се задържат, тъй че може и да ни отнеме малко повече време.
Един от наблюдателите горе изрева:
— Платна!
— Къде? — извика Амос и когато морякът посочи, се обърна натам, забеляза три малки бели петънца и изрева на вахтения:
— Какви са?
— Галери, капитане!
Амос разсъди на глас.
— Квеганци. Тук е малко по на юг от обичайните им патрули, ако са бойни кораби, а да са търговци — не вярвам. — Той заповяда да опънат още платна. — Ако вятърът се задържи, ще им се изплъзнем. Бъчви дебели!
Арута се загледа смаян към корабите, нарастващи на хоризонта. Най-близката галера зави, за да им прегради пътя, и след малко той виждаше очертания профил на корпуса й, с величествено разпънатите й платна на предната и задната мачта. Различи и маховете на греблата, по три реда от всяка страна, и капитана на галерата, диктуващ резкия им ритъм. Но Амос се оказа прав и скоро галерата остана зад кърмата им.
— Веят кралския щандарт на Квег — каза Арута. — Какво може да търсят квегански бойни галери толкова далече на юг?
— Само боговете знаят — отвърна Амос. — Може да са излезли да ловят пирати или да държат под око корабите на Кеш, струпани на север. Трудно е да прецени човек. Квеганците смятат цялото Горчиво море за свое вътрешно.